Творецът откри втората си изложба в областния град
Визитка
Симеон Спиридонов е роден е на 20 август 1944-а в Севлиево. Дипломира се в Художествената академия в Прага и започва работа в областта на илюстрацията и графиката.
Изкуството му оставя следи с посланията си сред ценители на изкуството от цял свят.
През 1994-а е отличен с наградата “Хуан Миро” във Валенсия. Творецът е включен в престижната френска класация “100 художници-енциклопедисти на 20 век“. Илюстрира повече от 200 книги, автор е и на 20 книжки с рисунки и 14 анимационни филма. За художественото си творчество Симеон Спиридонов е удостоен със званието “Академик” на Българската академия за наука и изкуство през 2013-а.
Спиридонов е член на Световната асоциация на художниците към FIAP-UNESCO, както и на Международната организация за защита на животните.
Той е инициатор и дарител на първата училищна галерия в село на Балканите. С негова помощ и съдействие в Дрен е основана местна художествена гимназия.
Роденият в Севлиево творец от над 30 години живее и твори в пернишкото село Дрен, а от осем години е заедно с Мария Генова, пазарджишка поетеса и преводачка.
Негови творби са притежание на галерии и частни колекции в Испания, Гърция, САЩ, Русия, Мексико.
ПАЗАРДЖИК. Изложба живопис на художника акад.Симеон Спиридонов бе открита в галерия “Арт форум”. В експозицията са представени 30 творби - абстрактни композиции, рисувани през последните две години. Изложбата на твореца, втора поред в областния град, може да се види до 10 януари.
В деня на откриването, 11 декември, акад.Симеон Спиридонов бе любезен да отговори на въпроси на наша репортерка.
- Акад.Спиридонов, в Пазарджик откривате втора изложба. Какво Ви връща отново тук?
- Най-лесно и бързо е да отговоря - любовта. Жената, с която споделям живота си - поетесата Мария Генова, е уважавана творческа личност в родния й Пазарджик. Посещавал съм града през 1962-а по покана на журналиста от вестник “Септемврийско знаме” Кирил Стойчев, брат на карикатуриста Иван Стойчев. Задачата ми бе да нарисувам повече карикатури за местната медия. Отседнах в единствения в града стар хотел и си свърших работата. Допадна ми старата част на Пазарджик, сега пешеходна зона - един красив патриархален български град. Преди повече от пет десетилетия и през ум не ми е минавало, че осем години ще прекарвам с Мария зимните месеци в Пазарджик - по-топлото място от планинското Дрен, където живеем постоянно. Такива са превратностите в живота и изкуството, от които не можем да избягаме. За мене са за добро, слава Богу.
- С какво този път ще изненадате любителите на живописното изкуство?
- С нещо по-различно от първата ми изложба през 2011-а. Тогава показах 120 картини, тази година - 30 по-малки творби. Професорът ми в Художествената академия - големият Александър Поплилов, в първата година ни каза: “Голямата картина е голяма, когато е малка”. Следвайки неговите думи се надявам в малките ми картини посетителите да възприемат голямото, скрито зад абстрактните ми творби. Рисувам живопис от 30 години, имам над 20 изложби.
Картините в изложбата са провокативни и ги показвам за пръв път. Реших да опитам нещо ново в 21-и век и се получи добре. С новостите в художественото изкуство - артинсталации и други щуротии, класическото, което съм учил, сега се смята за безполезно изкопаемо. На тези, които мислят иначе, доказах, че мога да създавам и абстрактни картини. Докато ги рисувам, в главата ми звучат стихове на Георги Константинов, на Дамян Дамянов и най-много на Пеньо Пенев. Погледнат отстрани,
процесът е малко луда работа
Но ако я няма лудостта, нямаше да ги има Димитър Казаков-Нерон, Генко Генков и други по-бамбашка художници, оставили трайна следа в българското изкуство.
Абстрактните творби в изложбата звучат повече като поезия, отколкото като изобразителни понятия. Хубаво е, когато ги гледа, човек да си представя нещо красиво, различно от представите на другите. Определям ги като картини за всеки. На подобни творби на изложбата ми в Мадрид видях сълзи в очите на някои от посетителите.
- Ако трябва да определите посланието на живописните си творби - какво е то?
- Повече човечност, доброта и много любов, от които човеците се нуждаят. Понятия, които се възпитават с годините. Ако картините докоснат сърцата и въображението на публиката, значи добре съм си свършил работата. И ще бъда щастлив.
- Творбите Ви намират ли своите почитатели?
- Не мога да се оплача. Село Дрен е на 50 километра от столицата и на много повече километри от други градове. Но почитателите на моето изкуство ме намират. Намират там и други творци - поета Георги Константинов, Кръстьо Станишев, скулптора проф.Емил Попов и други. Преди повече от 30 години повлякох крак и мои приятели също се заселиха там.
Изкуството на художника е скъпо занимание - ако го измерим в една тубичка боя, сумата е 80 лева. За няколко картини са нужни поне 12 тубички. За да си купят моя картина, в Дрен идват лекари, стюардеси, инженери и хора с други професии. Съвсем скоро строителен работник купи картина за годишнина на майка си - подарък, който ще остане и за децата, и за внуците, и за правнуците, каза ми тогава младият мъж. За жеста му отвърнах с подарък - още една картина. Бях щастлив, че обикновени хора ценят изкуството като духовна необходимост. Мои творби има в галерии и частни колекции в Испания, Гърция, САЩ, Русия, Мексико и в други страни.
- Предвиждате ли следващи художествени изяви?
- На 20 май следващата година в художествената галерия “Асен Пейков” в родния ми град Севлиево ще открия изложба по случай 75-годишнината ми. След англо-американските бомбардировки над София по време на войната родителите ми се евакуирали в Севлиево, където през 1944-а съм се пръкнал. Почетен гражданин съм на града - огромна чест за мен като общественик и творец.
Севлиево се гордее и с големия си скулптор Асен Пейков, автор на паметника на Леонардо да Винчи на аерогарата в Рим, на портрет на актрисата София Лорен и други творби. От 1944-а Асен Пейков живее в Италия, затова е малко познат у нас.
- Известен сте и като график и майстор на илюстрациите.
- Така е, илюстрирал съм над 200 книги. Последната е корицата на “Книга за приятели” на спътницата в живота ми Мария Генова - щастливи двамата. Дай, Боже, всекиму…
Пенка МИХАЙЛОВА
