- Г-н Новаков, беше постигнато споразумение по бюджета на ЕС за 2019-а. Какъв е резултатът за България?
- България отново е сред държавите, получаващи най-много спрямо вноската си. За 2019-а ще внесем 1 милиард лева в бюджета на ЕС, а ще получим 4,5 пъти повече. Очакваме междинни плащания в размер на 4.47 милиарда лева за кохезионна политика и земеделие, което е с 230 милиона повече от миналата година.
- Кои са перата, по които получаваме най-голямо финансиране от ЕС?
- Страната ни очаква да получи 1.5 млрд. лв. за инфраструктура, както и над 1.5 млрд. лв. директни плащания за фермерите. За сравнение трябва да отбележа, че за периода 2014-2018-а България е получила над 6.8 млрд. лв. директни плащания към фермерите, а за периода 2019-2020-а очакваме още над 3 млрд. лв., което е рекордно висока сума.
Очакваните междинни плащания по Програмата за развитие на селските райони ще възлязат на над 1 млрд. лева, а по Европейския социален фонд и Инициативата за младежка заетост ще достигнат допълнителни 342 млн.
- Осем държави загубиха гласуването в Съвета на Европа за пакета “Макрон” или новият пакет за мобилност, въпреки дипломатическите усилия. Защо преговорите по темата се връщат там, откъдето започнаха преди повече от година?
- Темата беше повдигната отново по инициатива на австрийското председателство. Трябва да отбележа, че с изключение на името, това е коренно различно законодателно предложение и по съдържание няма общо с обсъжданото в началото на годината. Може да се каже, че предлага и най-лошия сценарий, граничещ с абсурда. В него се предвижда използване на интелигентни тахографи, които все още не са изобретени. Пакетът е лош не само за българските превозвачи, а и за транспортния бизнес в още седем държави, които не подкрепиха това решение, а това значи, че 30% от населението на Съюза е против приемането на пакет „Мобилност“ в този му вид.
- Оптимист ли сте, че гласът на българските евродепутати ще бъде чут? Има ли надежда за българските превозвачески фирми или те ще фалират след приемането на новия регламент?
- Гласът на българските евродепутати се чува и доказателството за това е, че вече две години не се приемат предложенията, противоречащи на българския интерес. Делегацията ни в ЕП работи заедно в защита на превозвачите, благодаря и за подкрепата на премиера Борисов, както и на министъра на транспорта, които застанаха твърдо в защита на българските превозвачи.
Ще продължим да се борим с всички средства, за да направим промени в наша полза. Това, което ще направим в Парламента, е да забавим или да блокираме работата по досието, така че въобще да не мине в този мандат. Ако все пак се стигне до гласуване, ще внесем изменения и допълнения, които максимално да съвпадат с интереса и да защитават българските превозвачи.
Смятам да внесем предложение, в което шофьорите да могат да спят и да почиват в кабините при определени условия, да могат да извършват повече курсове в Европа, без това да попада в обхвата на Директивата за командировани работници. Затова ще се наложи всички българи да работим под един знаменател, както сме го правили до момента по темата.
Всички сме обединени, за да защитим правата на българските превозвачи, да осигурим възможност да работят и да съхранят бизнеса си, защото знаем колко много семейства в България изкарват прехраната си благодарение на този сектор.
- Как мислите, България ще вземе ли крайни мерки срещу решението в Съда на Европа за промените в правилата за международните товарни превозвачи?
- Възможно е да се стигне и до Съда на ЕС, тъй като изискването за прибиране на шофьорите на всеки четири седмици е в абсолютно противоречие с основните права и свободи, които са в основата на Европейския съюз - свободното придвижване на хора, стоки и капитали.
Излишно е дори да коментираме празните курсове на камионите, които са в абсолютен разрез с цялостната екологична политика на ЕС и пестенето на емисии въглероден двуокис.
Въпросите зададе Пенка МИХАЙЛОВА
