СОФИЯ - СЕПТЕМВРИ. Днес в Александровска болница в столицата ще се състои поклонението пред тленните останки на д-р Марио Шкодров от Септември. Погребението ще бъде в 11 часа в събота в родния му град. Тъжния ритуал поема общинската администрация.
Младият лекар Марио Шкодров от Септември, за когото “Знаме” многократно писа, загуби живота си в Централния Балкан. Трагедията се случи дни, преди медикът да навърши 27 години на 16 декември. Д-р Шкодров е работил в Спешното отделение на Александровската болница.
Младият лекар, влюбен в професията си, бил в неизвестност от вечерта на 10 декември. Тръгнал около 16 часа от хижа “Добрина” в лошо време - вятър с пориви до 65 км в час, видимост до 40 метра и снежна покривка 24 сантиметра. Последното му обаждане е до хижаря на хижа “Амбарица”, където възнамерявал да стигне.
Трийсет планински спасители от шест града безрезултатно издирват изчезналия Марио.
* * * 
Марио и брат му Николай от малки остават без родители. Отглежда ги чичо им, който си отиде от този свят.
Марио завършва гимназията в Септември, после медицина в Медицинския университет в София. Отличен студент, получаваше финансова подкрепа от Общинския съвет в Септември, стипендиант по програмата “Готови за успех”. Участва доброволно и безвъзмездно в прегледите на възрастни хора от Северозападна България, организирани от фондация “Направи добро - Александровска” и партньори. От тази година младият лекар започва да специализира “Спешна медицина”.
Учителката Таня Демирева за Марио
Таня Демирева е най-близката приятелка на Марио. От малък го посреща в дома си като син, подкрепя го морално и материално. Винаги, когато се връщал от столицата, той се срещал със скъпата си благодетелка.
Вчера Таня бе съкрушена от новината за нелепата смърт на голямата й обич Марио. През сълзи тя сподели:
- Загубих най-скъпото за мен момче, което израсна пред очите ми. Останал без родители, той имаше нужда от мен, от добрата ми дума, съвети и подкрепа. Не мога да повярвам, че вече няма да прекрачва прага ми, за да го нагостя с любимите му ястия. С влизането си казваше: “Подготвен съм, разбирай “гладен съм”.
Още от първи курс работеше като санитар и болногледач в Александровската болница в София, за да помага на скромния си бюджет. Завърши медицина с отличие, което му дава право за избор на работа. Той ми сподели, че избира спешната медицина, защото не се плаши от предизвикателствата на трудната професия. Когато се дипломира, му дадох малко пари, за да си купи медицински слушалки, а той каза, че ще са за бяла престилка. Мечтата му бе да участва като лекар в експедиция до ледения континент Антарктида.
При последната ни среща преди около месец ми се похвали, че ще отпразнува с колеги и приятели рождения си ден на 16 декември в хижа “Амбарица” в Стара планина. Там, докъдето в оня студен ден силите не му достигнаха…
С мъка казвам “Сбогом” на Марио - моето момче…
Общината му дава стипендия от 300 лева месечно
СЕПТЕМВРИ. Да бъде отпусната стипендия на приетия тази година студент по медицина решиха единодушно общинските съветници на поредното си заседание. Средствата са осигурени от общинския бюджет до края на следването. От 1 юли до края на годината той ще получава всеки месец по 300 лева.
Предложението за финансовото подпомагане на 19-годишния Марио Шкодров направи председателката на ситипарламента Таня Таня Демирева, като допълнителна точка в дневния ред на сесията. Тя го подкрепи морално и му помогна да преодолее разочарованието си от нелепо проваления миналата година кандидат-студентски изпит по биология във Висшия медицински институт в столицата. В деня на изпита младежът, заедно с други кандидати, чакал реда си пред залата на ул. “Здраве” 2 - там, където е подал документите си за изпита. Но се оказало, че неговата зала се намира в съседна сграда на същия адрес.
Вчера “Знаме” честити успеха на бъдещия медик, пожела му здраве и да стане един от най-големите български лекари.
- Искам чрез страниците на вашия вестник да благодаря на всички добри хора, които са ми помагали, помоли Марио. В “Знаме” моята скромна персона намери място миналата година, по време на кандидат-студентската надпревара. За мене тя се оказа нелепо провалена. Но всяко зло за добро. Сега съм истински щастлив. От приетите 84 момичета и момчета на първо класиране моето име в списъка бе с номер 21. На изпита по биология получих 5.67, по химия - 5.09.
В прекрасната професия се надявам да намеря смисъла на живота си
Вярвам, че имам шанс да се развия всестранно, разчитайки на огромната си любознателност. Убеден съм, че лекарите са ерудирани хора. С една дума - личности. Макар че осъществих мечтата си, малко се плаша от трудностите. Следването е тежко и няма да ми остава време да поработвам някъде повече. Но е сигурно, че ще си припечеля някой лев. Сега вече съм спокоен, че до края на годината имам осигурени по 300 лева на месец. За което благодаря от сърце на общинските съветници, които дадоха съгласието си да получа тази важна за съществуването ми в големия град финансова подкрепа.
Другите скъпи за мен хора са класната ми ръководителка Елена Попова и Таня Демирева. Без тяхната доброта и всеотдайност нямаше да съм същият.
Искам да уверя тях и всички, които са вярвали в мен, че няма да ги разочаровам. И съседите също. Като научиха, че ще кандидатствам пак медицина, ми пожелаха успех. “Хайде, пък като станеш лекар, ще ни лекуваш, нали обещаваш, казват ми те”. Обещавам, отвръщам им с радост и така ще бъде, ако е рекъл Господ”, не сдържа вълнението си студентът по медицина Марио.
Той живее с две години по-големия си брат Николай и с чичо си Никола - пенсионер по болест, който отглежда двете момчета.
Майка му Светлана, рускиня по народност, изоставя 6-месечния Марио и брат му
Познава я само по снимка. Последният и единствен спомен от нея е картичка, която тя изпраща за Коледните празници през 1997-а. Оттогава ни вест, ни кост от нея.
Баща му от седем години не е между живите.
Братът Николай се труди по парковете и градинките на града и няма много свободно време. Марио пък цяла година разнася призовките на хората в града. И ще продължава да го прави, докато удари първият студентски звънец. Той също е зает, но още
от малък домакинства и не се спира и сега, докато работи
Знае да готви всякакви манджи, простички, но много вкусни - леща, ориз с домати, постно зеле и други. Грижи се и за част от двора. Освен цветя, там има малка зеленчукова градина - домати, пипер и зеле. Чистенето и прането не го затрудняват. И това е факт, защото Марио изглежда перфектно - чист, облечен с вкус. Кръстен е на баба си Мария, майка на баща му, но тя починала, преди наследникът на името й да се появи на бял свят.
Думите не му стигат да изрази своята обич към чичо си. Той не само ги е отгледал, но и не ги е лишил от нищо, от което са имали нужда.
В училището и навсякъде другаде се е чувствал равен със съучениците си. Заради което, макар и без родители, е имал самочувствието на пълноценен човек. Тази теза Марио отстоява и сега с желанието да стане лекар.
Пожелаваме му го от сърце…
Пенка МИХАЙЛОВА
