До 20 ноември не е имало поникнали площи – заплахата за реколтата е реална
Тазгодишната сеитба на есенниците е към края си, а стопаните са притеснени. Поговорихме за това с Костадин Демирджиев, председател на Регионалния съюз на земеделските кооперации в нашата област.
Ето как отговори той на въпросите на „Знаме”:
- Докъде стигна и как премина сеитбата тази есен, г-н Демирджиев?
- Вече са засети повечето от предвидените площи. Докато миналата година есенната сеитба се проведе при изключително благоприятни условия, най-вече що се отнася до влагата, и посевите поникнаха много добре, сега условията са трудни. През пролетта и по време на жътвата имаше дъждове, включително поройни. След средата на август обаче настъпи силно засушаване и през следващите три месеца не паднаха нужните количества валежи.
Това не позволи почвите да се подготвят качествено за предстоящата сеитба. В края на август имахме около 15 до 25 литра дъжд на различните места, но тази влага изчезна от почвата само за няколко дни. Същото се случи и в края на септември и първите дни на октомври. Валежите отново не бяха достатъчно. Почти цялата сеитба се извърши на сухо.
- Какво тревожи производителите?
- Докато не заваля на 18 ноември, на практика в областта нямаше поникнали посеви. Надеждите са това да стане сега, но пък климатичните условия вече са далеч по-неблагоприятни. Влага има, нормализира се, но няма топлина. Пшеницата в момента покълва, но поникването й е трудно. Времето ще продължи да застудява, всичко зависи от температурите. Не може да се каже каква ще е зимата и как ще презимуват посевите. Не можем да гадаем и каква ще е житната реколта през следващата година.
- Т. е., според Вас, съществува опасност за реколтата?
- Да, съществува реална опасност, ако температурите са прекалено ниски или ако зимата се окаже безснежна. Такава беше миналогодишната зима, ако си спомняте. Падна сняг, но той бързо се стопи. Най-лошият вариант е посевите да измръзнат и нивите да останат голи. Дано времето да позволи да се засее още малко. Или ще разчитаме повече на пролетните култури.
- Повече ли декари с есенници засяха кооперациите през 2018-а?
- Не, площите в общи линии са, колкото бяха и миналата година. Няколкостотин декара повече не са от значение. Говорим за есенна сеитба, която включва културите пшеница, ечемик, тритикале, ръж.
- А какви пролетни култури се засяват?
- Основно слънчоглед. Сеем много малко царевица, тъй като поливните площи почти изчезнаха, а без поливка царевица при условията в Южна България е рискована култура. Та разчитаме на слънчогледа, който се засява по-рано и може да даде реколта и без поливане.
- Колко са кооперациите в нашата област?
- Общо 25, но не всички членуват в нашия съюз. Някои се присъединиха към обединението на зърнопроизводителите, а трети не членуват никъде. При нас са 16.
- Плодове и зеленчуци отглеждат ли се в някоя кооперация?
- Какви плодове и зеленчуци - то няма работна ръка. Няма и животни. Единствено в Левски има малко череши и малко сливи, а в Левски и Радилово – лозя, но от старите лозя, нови площи няма. Освен това производството е незначително – стотина – сто и двайсет тона.
Катя ФИЛИПОВА
