„Да се завърнеш в бащината къща…” разплаква съседите, чиито деца са пръснати по света
ПАЗАРДЖИК. Входът на ул. „Димчо Дебелянов” 12 със сигурност е най-литературният в областния град. А и сигурно не само там. Вратата не може да се отвори без ключ отвън, но нали и знанието не се дава наготово, а иска усилие от адресата. Всеки минувач обаче може да прочете редове от безсмъртната елегия на Димчо Дебел
янов, ако погледне към пощенските кутии под надписа „Образцов вход”:
„Да се завърнеш в бащината къща
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.”
Голяма е табелата на входа, а срещу нея е другата от същото стихотворение:
„Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо…”
В този вход почти всички са пенсионери и тези стихове ги натъжават,
защото се сещат за децата и внуците, които вече не са в Пазарджик, а някъде другаде. От 21 апартамента 17 са обитаеми и възрастните хора се натъжават. Но не за дълго, защото не това е целта на занятието. Има и други младежи. И деца. Значи има надежда.
„Една съседка, украинка, всеки път, когато се връща от гостуване при майка си в Украйна, ми вика: „Дани, защо сложи тези стихове! Всеки път толкова много ме разстройват!”,разказва домоуправителката на входа Йорданка Христева. Тя е учителка, но не по литература. Решила, че има начин да накара и млади, и стари, да усетят магията от четенето.
„Когато санираха блока,
изпълнителите бяха пропуснали да сложат номера и улицата
Но всяко зло за добро! Отидох в рекламната агенция и поръчах табелка. И като я сложих и видях празните места, изведнъж ми хрумна, че можем да ги запълним. Вкъщи имам една книжка, тя е на майка ми, бивша учителка. „Мъдростта на вековете” се казва. Много хубави мисли има в нея. И така поръчахме табелите. Разбира се, на входната врата логично сложихме стихове на патрона на нашата улица. Целият вход събра пари”, разказва Йорданка.
И вратата вече е отворена. На първия етаж те посреща една силна мисъл на Ботев, а по стълбите вдясно Шекспир те подсеща, че всеки от нас е градина, а градинар в нея е волята ни.
„Една съседка, бивша учителка, на 84 години, като я прочете, каза: „Досега не знаех, че сме градини! Ама е много вярно!”, смее се г-жа Христева, която има табела и в коридора на жилището си. Дъщеря й е на 27 години и с колата си носела различни табели. Една от тях била особено голяма, а когато две играещи си хлапета пред блока я прочели,
се сбутали и засричали: „Лудите, лудите! Те да са живи!”
Едното попитало: „А защо само лудите да са живи? Ами нормалните?”. Другото вдигнало рамене. Домоуправителката обаче нарочно сложила само подпис „Иван Вазов” под крилатата мисъл на Кака Гинка от „Под игото”. Който иска, ще намери първоизточника. Напук на „модерните” учители, които смятат, че шедьовърът на Вазов бил изживял времето си, пък отгоре на всичко бил и пунтирал Виктор Юго. Такива учители обаче не са от лудата порода. Виж, кака Гинка и Йорданка Христева са друга работа. Затова в скоро време входът с щампа „образцов” ще има табели на всеки етаж. Когато се съберат достатъчно средства. Защото таксата за фонд „Ремонт и поддръжка” е един лев месечно на човек.
Тодор ГРОЗДЕВ
