Иван Иванов и Николай Смиленов изпратиха най-успешната си година
ПАЗАРДЖИК. Часове след като се върнаха от европейското първенство по карате киокушин в Унгария, разговаряме с медалистите на СК „Торнадо” Николай Смиленов и Иван Иванов. Те са познати на читателите на „Знаме”, защото от дълги години са в залата, а сега направиха най-успешната си година. На сайта си zname.info писахме, че дебютантът на международното татами Смиленов стана вицеевропейски шампион в категория до 75 кг, а Иванов се окичи с бронз при 65-килограмовите. Ето и подробностите, разказани от златните момчета.
„Не беше лесно. Първата среща играх с поляк и бих със съдийско решение в продължението, коментира Смиленов. След това срещнах представител на домакините. Беше много добър боец, но по същия начин го победих в 90-секундното продължение. Третата среща играх с литовец и го победих в редовното време, а на финала се бих с украинец. Беше по-добър от мен и ме надигра в продълженията, но това ми дава още по-голяма мотивация да тренирам за следващия път”.
„Аз и преди съм излизал зад граница на състезание, но това беше по-различно от всяко друго, казва и Иванов. Беше много добре обезпечено технически и на тв екрани се изписваха категориите и участниците, вървеше и онлайн таблица на всяка категория с отпадащи и продължаващи
и можехме да го следим на телефоните си, а не като на други места да гледаме по листчета кой кога е
Залата беше голяма - с пет татамита. Преди всяка среща се изолирах от всичко около мен. Първата среща играх с латвиец. Не им знаех играта, но, с националния герб на екипа,, си поставих за цел на първо място да представя България и Пазарджик, а на втори план - личното ми представяне. Спечелих с вадзари в края на срещата, след като успях да му вкарам един крак в главата. Между първата и втората среща трябваше да чакаме доста време с Николай заради церемонията по откриването. Тъкмо бяхме загрели, но освен приветственото слово на председателя н европейската федерация, имаше и японски гости, и представление… Втората среща играх с домакин от Унгария. Имаше много тежки удари, а в момента аз играя в по-лека категория (до 65 кг), но трябваше да спечеля битката и в редовното време съдиите ми присъдиха победата.
След това обаче грешката ми бе, че се зарадвах след втората победа и хванах телефона
Обадих се на родителите ми, на приятели… Разконцентрирах се и изведнъж си дадох сметка, че до следващото ми излизане - срещу унгарец, има само 12 срещи, а те са по минута и половина всяка! Веднага се стегнах, за да дам всичко от себе си, загрях, но вече имах натъртвания от удари, а и краката ми бяха уморени от движенията. Не бях пълноценен, но пак превъзхождах противника си през цялото време, макар че беше по-тежък и почти с една глава по-висок от мен. Но за миг се разконцентрирах при едно съдийско разделяне и той ми вкара едно маваши и бе отсъдено вадзари, което не успях да върна. Опитвах всячески, но не ми стигнаха силите и времето”, казва Иван. Николай добавя, че правилникът на европейското неприятно ги изненадал. „Не бяха позволени удари с лоукик, и други удари по краката, в главата не бяха позволени минаващи удари, а само маркиране. Същевременно бяхме с нагръдници и с каски като в таекуондото, а с тях не бяхме свикнали, пък те тежат”, пояснява Ники, а Иван вметва: „Освен че тежат, намаляват и силата на ударите, а аз съм силов играч и залагам на тежките удари, което пък не ми позволи да си използвам най-силните оръжия. Унгарецът на полуфинала беше подготвен за този правилник и ме оставяше да работя повече, а той само ме дебнеше.
В каратето психикатае много важна, а
всеки от двамата си има своя тактика за успокоение
„Като бях в Япония на Дрийм къп, имаше 12 татамита и над 3000 участници. И макар притеснението да беше по-голямо, това ме накара да стана по-уверен и по-спокоен. И го показах в Румъния, където излязох като никога спокоен без грам притеснение или уплаха”, казва Иванов. „Идеята на каратето е да опознаеш себе си. Когато имаш план, можеш да си подредиш времето и то да ти стига. Преди състезанието ставах в 5 часа сутринта, за да правя кросове на стадиона, понеже в 7,30 започваме училище. След училище тренирах пак. И така от лятото. И вече ми стана навик.” Съотборникът му Смиленов добавя: „Аз съм за максимата „Здраво тяло в здрав дух”. Тренирам много и знам, че по-добрият печели. На това кукору, както се казва емблемата на кимоната ни,
има три елемента и единият е вплетен в друг по-голям, а двата - в най-големия
Това са духът, умението и постоянството. Това следвам и аз. Дух, умение и постоянство. И когато някой те провокира на улицата, ако не посегнеш да го удариш, изпитваш голямо удовлетворение.
Ники е в Сградото, а Иван е в Езиковата. Съучениците и приятелите им се радват за тях. Е, има и такива, които подмятали, че среброто и бронзът не са като златото, но те не си дават сметка, че на европейското отиват най-добрите бойци от цяла Европа, както казва Николай. Иван пък не обича да разказва какво е направил. „Който е трябвало да разбере е разбрал и ме поздравиха. Изпратиха ни и ни посрещнаха подобаващо”.
Момчетата благодарят на треньора сенсей Пеев, на съотборниците си от „семейството-дожо”, които ги подкрепяли не само със спаринги, на родителите си, близките и приятелите, а Иван - и на приятелката си Мария „Тя беше до мен постоянно и вярваше в успеха ми, даже когато аз бях неуверен”, признава талантът.
Дочо ЧАНЕВ
