Не можем да искаме документ за собственост за всички вещи, казват от заложната къща и се облягат на закона
"На 25.08 2018 г. купих на сина си подарък мобилен телефон, а телефонът се оказа краден. За мое съжаление, той получи като „подарък” привикване в полицията и протокол за доброволно предаване. В този момент, аз бях на работа в Белгия, където работя по 17 часа на ден и се чудех как да реагирам. Беше ми унизително, срамно и болно заради детето!"
Това разказа в редакцията на вестник "Знаме Александра Кюсакова от Пазарджик.
Протоколът за доброволно предаване е от 28.09.2018г., когато разследващ полицай Стоянка Кацарова приема в кабинета си 16-годишния Николай Викьов и дядо му, за да получи доброволно подарения смартфон. Момчето е ползвало телефона само 1 месец и още не му се е нарадвало. Титуляр на сметката на мобилния оператор е дядото Николай Кюсаков. На него пък предишния ден се обадил кварталният,
след като телефонът е бил проследен
След като са били освободени от полицията, Николай Викьов, заедно с дядо си, отишли до търговския обект. Оттам вдигали рамене и са казали, че не могат да върнат сумата.
"Един следовател ми се обади рано сутринта на 28.09.2018г. да ме попита от коя заложна къща съм купила телефона. Обясних му, че става въпрос за заложна къща "Кеш, намираща се срещу общината, на ул."Патриарх Евтимий” 1, до новото "Калипсо". Обещах, че като се прибера в България, ще окажа нужното съдействие, ако е необходимо, и че телефоните, които закупих, са два”, разказа Кюсакова.
Още тогава полицията е изискала информация за лицето, заложило телефона, от заложната къща.
Оттам са предали личните данни на 20-годишно момиче,
което дало в залог смартфона срещу представен документ за самоличност и подписване на нарочна декларация. Това е достатъчна гаранция според Наредбата за дейността на заложните къщи. В момента досъдебното все още е висящо и е срещу неизвестен извършител.
„Когато на 25 август посетих заложна къща "Кеш", не подозирах в какво се забърквам. Вътре имаше едно момиче на касата и две момчета. Разгледах и си харесах един телефон „Samsung Galaxy S9”, който струваше 999 лева и един „Samsung Galaxy J5” за 364 лева. Направиха ми отстъпка и платих за двата апарата 1210 лева. На въпроса ми телефоните да не са крадени и да си имам неприятности с полицията, ми отговориха, че не трябва да се притеснявам и че били свързани с близкото казино. Не ми дадоха документи, но казаха, да отида в магазин на мобилния оператор и там по серийния номер на апарата, ще ми бъде издадена гаранционна карта.
Когато си дойдох в България, в началото на ноември, отидох в полицията при разследващия полицай Стоянка Кацарова. Тя ми обясни, че все още се работи по делото, но
координатите, които са дадени от заложната къща, не са на извършителя
Същият ден посетих и заложна къща "Кеш", изчаках да приключат с клиентите си, даже им дадох предимство, и показах на момичето на касата другия телефон Samsung Galaksi G5. Попитах я дали й е познат. Отговори ми, че такъв телефон вижда по 4-5 пъти на ден. Със спокоен тон й зададох въпроса: "Трябва ли да съм под напрежение, че и заради него ще ме привикат в полицията, ако се окаже, че и той е краден. Момичето мълчеше. Попитах за управителя и като ми отговориха, че го няма, поисках името и телефона му. Казаха, че не могат, затова оставих моя номер и помолих за искам лична среща в удобно за него време. Изчаках няколко дни, обаждане не получих и в края на седмицата пак отидох до заложната къща. На касата беше същото момиче, позна ме. Изчаках да приключи с клиентите си и я попитах какво става с моя проблем. Отговори ми, че шефът й не е в града и че му е предала думите и телефона ми. Заявих, че
не съм ходила 17 години на училище, за да позволя на някого, който и да е той, да ме прави на баламурник
и да се подиграва с мен. Обявих, че ще дам гласност на случилото се и си тръгнах. И само 15 минути след това получих така чаканото обаждане. Беше мъжки глас, представи ми се като Васил Кръстев и се опита да ме убеди, че не е в града, че бил зает човек и че хората му не крадат телефони. Казах му, че парите съм ги броила в заложната къща и си ги искам. И че не ме интересуват неговите клиенти, които залагат крадени вещи. Казах, че иззетия телефон е бил оборудван с протектор, струващ 30 лева и калъф. Отговори ми, че знае. Като го попитах откъде знае и на кого е телефона, смотолеви нещо от сорта, че нищо не бил казал и че не съм разбрала правилно. Обеща на другия ден да отиде в полицията, но като попитах кого ще намери в районното в ден събота, отговори, че не бил съобразил. Два дни по-късно получих отново обаждане от същия господин. С адвоката му щели да идат в ОД МВР-Пазарджик, ако съм искала мога и аз да присъствам. Обясних му, че съм извън града, но искам да присъствам. Не можел да се разбере с такава като мен и щял да даде номера ми на адвоката си. Същият ден получих обаждане от адвокат Петър Петров. Разбрахме се да се срещнем на другия ден към обяд, защото сутринта имал поети ангажименти в Панагюрище, и обезателно да нося с мен протокола за доброволно предаване. Към обяд на следващия ден позвъних на адвокат Петров. Каза, че бил в община Лесичово да си прибере парите. Било му по път. Зачудих се къде е Панагюрище и къде е Лесичово, но се съгласих да ми се обади след 30 минути. Обади се след 2 часа и 30 минути - бил хванал обедната почивка. Стана ми смешно. Досега, където и да съм работела, не знаех за толкова дълга почивка. Обеща, че след 20 минути ще бъде в града и не пропусна да ми напомни, да нося със себе си нужния документ. Уговорката беше да се срещнем пред ОД МВР-Пазарджик и му обещах да ксерокопирам искания от него протокол, а не бях длъжна да го правя. Същия ден сутринта аз се свързах с г-жа Кацарска. Обясних й как стоят нещата и тя каза, че ще ни приеме. Две минути преди уговорения час, г-н Петров ми се обади, че не ме вижда. Но бях точна. На поканата ми да се качим до разследващия полицай, защото ни чака, той ме попита какво ще правим там. Изненадах се, но му дадох протокола, когато го поиска. Той тръгна да ми обяснява, че
нормално хората не си пазели документите и затова наредбата за заложните къщи не изисквала те да представят документи за собственост.
Попитах го как тогава продават коли и апартаменти без нужните за това документи
Адвокат Петров се изнерви и започна да ми говори на висок тон. Предложи ми вариант да си избера друг телефон. Поисках си сумата, която съм броила, плюс цената на протектора. Заяви ми, крещейки, че няма да стане. Да си наема адвокат, защото неговата работа била да влиза в съдебна зала. Изумих се, когато този добре изглеждащ на вид и статут господин на средна възраст, тръгна да бяга с документа, който изиска от мен. Поисках да ми го върне. Защо беше нужно да го улеснявам и да си загубя целия ден, разчитайки, че ще се разберем по човешки и то коректно за двете страни. Каза, че няма да го върне. Настоях. Той си извади телефона, снима два пъти протокола за доброволно предаване и ми го хвърли демонстративно. Попитах го: "Ще се съдим ли?" Отговори: "Да, ще се съдим!". Попитах още: "Ще даваме ли изявления в пресата и медиите?", а отговорът беше: "Да, ще даваме!"
Не искам да си представям, какво можеше да се случи и в какво щях да се забъркам, ако вместо от частен съдия изпълнител, си бях купила апартамента от заложна къща "Кеш". Или пък ако вместо от автокъща, си бях купила нисана от тях!
Трета седмица вече ме разиграват, смеят се в очите ми и търпя арогантното им отношение. Ще си получа сумата, която броих.
За тези пари съм работила по 17 часа на ден половин месец
Не съм ги намерила на улицата. Ще се обърна и към съда, и към Комисията за защита на потребителите, и към омбудсмана. Преди 3 месеца и аз не предполагах в какво ще се забъркам с желанието си да зарадвам детето си.
Опитвам се да предпазя жителите на Пазарджик. Дано да не се окажат в моето положение, повтаряйки моята грешка.
От заложната къща имат друга версия за случилото се.
„Не е вярно, че съм се крил от госпожата.
И преди, и сега, предлагаме да й върнем 950 лева, колкото е заплатила за телефона,
заяви управителят на заложна къща „Кеш” Васил Кръстев. „Бях в Румъния, когато тази жена ми се обади и ми вдигна луд скандал. Не знаех кой се обажда и се усъмних в думите й, защото си мислех, че е поредната, която търси начин да вземе пари. А тя ни обиждаше, че сме измамници и крадци. Искаше да й дам личните данни на човека, който е заложил телефона. Но това няма как да стане. Апаратът е заложен от младо момиче, етническа българка, заложила го е в 17 часа. Не мога да й дам данните, за да отиде да се разправя с момичето.
На този етап не знаем дали не става дума за застрахователна измама
- обикновено тези скъпи телефони имат застраховка и е възможно момичето, което го е заложило, след това да го е обявило за откраднат. Възможно е да го е откраднало от родителите си, възможно е телефонът да не е краден, а изгубен – тя да го е намерила и да го е заложила. Цялата информация сме предоставили на полицията. Разбрахме се да се срещнем пред полицията, за да може да говорим с дознателя, който е иззел телефона, за да видим дали имей-номерът съвпада, а аз да предоставя данни за лицето, което го е заложило. Тя не дойде на тази среща. Обадих й се, а тя каза, че не вярвала, че ще бъда там и била на село, и се отложи срещата за другия ден. Тогава им размених телефонните номера с адвокат Петър Петров и му оставих пари, за да се издължи”, допълни Кацаров. Какво казва адвокат Петър Петров:
„Срещнахме се с тази жена, макар и да се наложи не тя мен, а аз да я чакам с 10 минути, дори се наложи да й се обаждам. Поисках да видя протокола за доброволно предаване и не е вярно, че съм искал да бягам с него, макар да нямах възможност да сравня имея. Тя просто бе дошла с нагласата да прави скандал и да търси повод „да ни разнесе по медиите”. Попитах я: „Защо и мен?”. Тя каза: „За да сте мотивиран и да натиснете управителя да ми върне парите”. Аз й предложих две възможности. „Първи вариант: Отивате и си избирате нов телефон. Втори вариант: Да ви върнем парите - 950 лева, които сте платила за него. Предлагам да направим споразумение, че сте си получила парите и нямате никакви претенции, и приключваме историята.” Тя каза, че иска парите, но да й се платят и инвестициите – 30 лева за протектор и 70 лева за калъф. Възразих, че не ги е купувала от заложната къща и не е трябвало да дава калъфа на полицията, но се съгласих да й платим цената на протектора, дали частично, дали нацяло, макар че и в чужбина не съм виждал протектор по 30 лева, стига да представи документ, че го е платила. Тя тропна с крак и каза: „Не! Ще ви разнеса по всички медии!”. Тогава й казах да се обърне към медиите, но тогава ние ще се възползваме от правото си да я обезщетим, едва след като съдът постанови това. В крайна сметка това не е вреда, причинена от нас. Заложната къща се наблюдава от много държавни органи, включително и от ДАНС”, заяви още адвокатът.
Васил Кръстев е решил също да търси правата си в съда
„Имаме запис в заложната къща как тази жена ни обвинява как сме пращали хора да крадат телефони. Срещу тази госпожа ще си потърсим правата в съда, защото тя ни обиди и клевети в присъствието на други хора. Вече сме предали и записите като доказателство към тъжбата ни”, казва той.
„В съда ще се види истината. На записите се вижда кой какво е казал”, опонира Александра Кюсакова.
Същевременно разследващите са установили, че телефонът, предмет на кражбата, добросъвестно е оставен като залог на заложната къща, а после добросъвестно е закупен. Това заяви говорителят на полицията Мирослав Стоянов.
Към момента разследването е срещу неизвестен извършител.
Тодор ГРОЗДЕВ
