Той откри първата си изложба в галерия “Боев”
ПАЗАРДЖИК. Проф.Стефан Лютаков завършва Средното художествено училище за изящни изкуства “Илия Петров” в столицата (1974) и Великотърновския университет “Св.Св.Кирил и Методий” специалност “Скулптура” (1980). От 1996-а е доцент по скулптура, от 2002-а - професор по скулптура в университета, от 2016-а - професор по скулптура в Националната художествена академия в София.
Автор е на 29 самостоятелни изложби. Негови творби намират място в Германия, Белгия, Япония, Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, в галерии у нас и частни колекции във Франция, САЩ, Швейцария, Полша, Австрия, Япония и други страни. От 1981-а досега участва в над 150 общи изложби у нас и в чужбина, във фестивали и биеналета и в 25 скулптурни симпозиума.
Носител е на множество престижни награди, сред които втора на Министерството на културата за участието му в изложбата “Април ‘1876” в родния му град Пазарджик.
Ден преди откриването на изложбата в Пазарджик проф.Стефан Лютаков отговори на въпроси на наша репортерка.
- Проф.Лютаков, какво е усещането да гостувате в арт галерия “Боев”?
- Вълнуващо. Това е моята класна стая, в която учих четири години - от четвърти до седми клас. В сградата на еврейското училище бе настанено основното “Любен Каравелов”. Сега мислено се връщам към най-силните спомени от далечните ученически години, от класа, от приятелите, от игрите, от града, от река Марица. Сега стоя точно на мястото, където бе моят чин, колкото и невероятно да звучи този факт Усещането ми е за уютно домашно пространство, поддържащо този дух и това е прекрасно.
Галерия “Боев” наложи високи стандарти в показване на художествената продукция на авторите. Галеристът Огнян Боев не прави компромиси с изкуството. Той кани утвърдени български автори, разчита на изискания вкус на зрителите, далече от комерсиалното и чалгата в произведенията. В показаните изложби досега авторите залагат на автентичното, на духа на изградени артисти. Малко са галериите като тази на Огнян Боев в страната. С художествената политика, която се налага в нея, Пазарджик може да се гордее. Освен настоящата изложба, в родния ми град съм съм се представял в галерия “Георги Машев” заедно с пловдивския художник Кольо Карамфилов, който си отиде от този свят. Показвал съм свои творби в съпътстваща изложба на Зимните музикални вечери, в къщата-музей “Станислав Доспевски”.
Имам 28 самостоятелни изложби у нас и в чужбина, сред които една юбилейна в Националната художествена галерия, посветена на 50-годишнината ми, но 60-годишнината я пропуснах. Никога не е късно да обявиш юбилейна изложба за цялостното представяне на творчеството си. Нашият съгражданин - скулпторът Величко Минеков, отпразнува 90-я си рожден ден, но дали ще последва и изложба - можем само да гадаем. Той усилено работи, в което сам се уверих, и нищо чудно да изненада почитателите на творчеството си с нещо ново.
- Как подбрахте творбите за експозицията - скулптури и рисунки?
- В експозицията са представени 45 творби - 18 пластики и 27 рисунки. Всички показани произведения, с изключение на три пластики и няколко рисунки, са творени специално за галерията. При подбора им заложих на общата идея - как ще съществуват заедно в пространството като големина и форма и колко въздух им е нужен. Позволих си да се върна към по-стари творби, като “Блудният син” и се убедих, че младежките ми идеи са били много живи и истински. Сега ги доразвивам от гледна точка на опита, за да станат нещата по-изчистени и емоционални.
Искам посетителите да възприемат изложбата като спектакъл.
- Какви теми присъстват в този спектакъл?
- Свързани са със зададени въпроси към зрителите, на които те сами трябва да си отговорят, ако почувстват силата на изображението върху творбата. Като например скулптурата “Плюс - минус” с наредените в права редица много хора, от които само един е обърнат обратно. Защо ли в пластиката “Пътят” всички герои вървят по една безкрайна спирала? Харесвам пластиката си “Залез”, изработена от тухли - реплика на моя творба, експонирана в Министерството на външните работи. Творбата с оголените дувари на старите български къщи символизира една отминала историческа епоха. Напомня ми и за отиващото си лято. Отгоре стои малка рибка - използван елемент в моето изкуство.
Място в изложбата намира и творбата “Река Марица” - нейният трети вариант. Работил съм я от керамика и от медна ламарина с черен метал, сега е изработена от неръждаема стомана, а рибките са от бронз. Свързана е с детството ми и любовта ми към водата.
Другата ми любов са рисунките с коне. Вдъхна ми я като дете моят баща. Веднъж ми каза: “Ще станеш художник, когато нарисуваш кон”. Сещам се колко много усилия положих, за да изобразя върху белия лист това умно и красиво животно. С богатите му движения и неповторима енергия, конят е трудно уловим за художника. В практиката си на преподавател със студентите посещавам конна база, за да рисуват коне в бяг, да усетят пластичните им движения и изяществото на грациозното животно.
Рисунките прекрасно допълват пластиките и помагат за цялостното излъчване и възприемане на експозицията. Те са правени с един замах, леки и ефирни. Творбите винаги трябва да станат по-добри от намеренията на автора.
- Имате ли предпочитания към някои материали?
- Отскоро се върнах към бронза и мрамора, пластични са и дават възможност да се сътвори всяка желана идея в скулптурното произведение. Обичам и дървото, заварения метал и чугуна (заради биографията, която носи този метал). Всичко, сътворено от него, сякаш е извадено от мазето отпреди 100 години. Предметите от чугуна са по-опростени.
От всички материали става скулптура. Сега навлизат и нови материали - полиестерни смоли, силикони, върху метал се работи с помощта на компютър, използва се лазерно гравиране и други. Новите технологии дават възможност за изработване на по-пространствени и по-олекотени скулптури.
- Кога разбрахте, че можете да рисувате?
- От дете рисувам, по-късно разбрах, че мога да съм и скулптор. В гимназията държах на живописта. Началото е в тетрадките, изпълнени с рисунки на коне и други картинки. Спомням си колко трудно нарисувах глава с шапка, а тя все не можеше да стои. Накрая успях и с тази рисунка на последния лист затворих тетрадката. После вземах уроци в школата на художника Георги Донов, за да се подготвя за художествената гимназия “Илия Петров” в столицата. На изпита “поразлях” боичките от акварел, както ме учеше Донов, и бях приет сред първите кандидати.
През 1980-а завърших скулптура във Великотърновския университет, в класа на Атанас Миндов.
- Как съчетавате творческата с преподавателската дейност?
- Професор съм по скулптура, ръководя и катедра “Скулптура” в моя университет. От две години преподавам специалността в Националната художествена академия. Тази година водя третокурсници. Поканата на ръководството на Академията ме зарадва, но ме задължава и натоварва. Но студентите не се интересуват от проблемите ти и колко си възрастен. Преподавателят е длъжен да е в кондиция и с възможности да учи другите. И така трябва да бъде, за да дам необходимото за тях като бъдещи скулптори. Младите хора те оценяват не само като учител, но и като творец. Със студентите заедно участваме в пленери, симпозиуми, показвам занаята и в ателиетата им.
- У младите има ли интерес към занаята?
- От две години, въпреки демографската криза, университетът преизпълнява бройката на желаещите да учат скулптура. Благодарен съм на тези млади хора, че идват при нас само заради скулптурата - от художествени гимназии и школи. От няколко години в университета безвъзмездно провеждам подготвителни курсове по специалността. Защото да откриеш големия талант е нужно побутване, даже само с един пръст.
- Какво най-важно казвате на студентите си?
- Не ги лъжа, че занаятът е лесен. Не само казвам, но и показвам каква е работата на скулптора, който непрекъснато се изгражда и усъвършенства - до края на кариерата си. Има първокурсници, които на въпроса ми защо са избрали да учат скулптура нямат отговор. Не познават произведенията на световно известни скулптори, а това не е добре.
Казвам им, че занаятът изисква много труд, колкото и клиширано да звучи. Вие няма да сте само изпълнители, а и творци, които раждат идеи. И най-важното - да се изграждат като личности, необходимост да превръщат идеите в пластичен образ, да са автентични и да са част от своя си свят. В противен случай ще са само добри майстори, но не и творци. Съветвам ги да са новатори, да не се страхуват и от най-шантавите си идеи. Изкуството не е състезание да гониш резултати, а всеки творец е връх за самия себе си.
- Творбите Ви намират ли своите ценители?
- Макар и трудно, намират се и днес. Тези, които купуват произведения за дома си, не са много, но са верни. Мои творби красят галерии, музеи и колекции у нас и по света.
- Синът Ви Лазар Лютаков тръгна по Вашия път, но във Виена. Условно казано - ученикът ще надскочи ли учителя си?
- Изкуството не е спорт, за да се надскачаме и прескачаме. Всеки от нас има своя ниша да твори. Лазар използва нови изразни средства и медии - всичко с времето си. Радвам се, че той успява, думата му се чува. Подкрепен е от кметството на Виена, което му предостави ателие. Участва в престижни изложби. Негови авангардни творби се купуват от музеи и галерии, което е признание за моженето му.
Признавам, че харесвам всичко красиво, направено от талантлив художник - може да е само една точка върху белия лист. Това е магията на изкуството.
- Оттук насетне накъде?
- Догодина ми предстоят две изложби - едната в Униарт галерия в Нов български университет, а втората е в столичната галерия “Арте”. Мисля да поработя и с листова ламарина, която ще огъвам и заварявам в различни форми, като използвам лазерно рязане. Без да мисля къде ще излагам. Те са по-обемисти и олекотени произведения на изкуството. Пътят на търсенето продължава…
Пенка МИХАЙЛОВА
