Възрастни жена черпи с ябълки протестиращите, за да не са гладни по пътищата
Пазарджишките протести се организират от самите участници във Фейсбук групата „Протест срещу безобразията в България”. Нямат инициатори и водачи. Има само няколко момчета, които координират случващото се и отговарят за съобщенията, допитванията и дискусиите в социалната мрежа. Веселин Енчев е един от тях. Той е на 31 години, работи като шофьор.
- Всички заедно решаваме какво, кога и как точно да се случи – уточнява младият мъж. - Често пускаме анкети, в които всеки може да гласува, за да надделее мнението, подкрепено от най-много хора. Групата ни винаги е била отворена. Не спираме да приемаме заявки за присъединяване.
Ето как отговори Веселин на въпросите на „Знаме”:
-Защо реши да се ангажираш активно с тези протести?
- Един ден двамата с Илиян – едно от момчетата, които отговарят за групата, се разхождахме из Пазарджик. По едно време спряхме на една от улиците и просто се огледахме. За пореден път ни порази това колко сиви са станали лицата на хората, колко смачкани и посърнали изглеждат, как в тях не е останал живец. И преди сме го забелязвали и коментирали. Винаги ни е било страшно мъчно. Казах на Илиян: „Или трябва да заминаваме или да останем и да направим нещо – друг вариант няма!”. Решихме да останем.
- Какво кара хората да излизат всяка седмица по улиците? Цените на горивата, които бяха поводът, вече паднаха, макар и с няколко стотинки.
- Когато се съберем на битака, винаги разговаряме помежду си. Често един на друг си задаваме този въпрос и в общи линии отговорът е един и същ: “Искам нормален живот – за себе си и за семейството си. Нищо повече”. Знаете ли, на хората им е болно за това, че не могат да се грижат за децата си така, както им се иска. „Претрепваме се от работа, по 10 часа, че и по повече часа на ден, вечер се прибираме, капнали от умора. Не можем да обърнем внимание на близките си, а парите все не стигат” – това им тежи, това ги гнети.
Затова искаме най-вече да се вдигнат доходите и да се увеличават пропорционално с ръста на цените. Три години съм работил в Норвегия. Видял съм, че е възможно да се живее по-спокойно и по-добре. Защо и у нас да не е така?!
-Достатъчно ли е масовостта на протестите в Пазарджик, според теб?
- В интерес на истината в началото бях доста скептично настроен – не очаквах, че толкова много хора ще ни подкрепят. На първия протест дойдоха над 100 автомобила и тогава всъщност повярвах, че е възможно да променим нещо. И на следващите протести броят на участниците не е падал.
А очакванията ми са, че масовостта ще се увеличава. Все повече хора научават за нас и се присъединяват. Други имаха проблеми с колите, трети – с финансите. Едно момче си бе дало последните пари, за да дойде с нас в Пловдив. Ангажирахме се да му съберем някакви средства, с които семейството му да изкара месеца.
А протести има и на други места в областта – в Панагюрище и Велинград. Във Велинград дори полицаи са съставяли актове. (Според информация на полицията, петима души са с актове за неизпълнение на полицейски разпореждания, искали са нерегламентирано да затварят пътни отсечки, без да имат разрешение за това – бел. авт.)
-Стои ли политическа партия зад вас? А знаете ли дали има партии, които подкрепят тази протестна вълна в страната?
- Зад нас не стои партия. Мога обаче да кажа, че когато отидохме в Пловдив, видях, че представител на една от политическите партии беше там и дори даваше интервю. Този човек се опита да яхне ситуацията, да каже, че ни подкрепят, макар никой да не е искал подкрепата им – нито тяхната, нито на друга партия.
-Какви са исканията ви?
-Промяна в Избирателния закон и започване на всенародно обсъждане за преминаване към президентска република с двукамерен парламент със силно редуциран числен състав. Когато в Народното събрание са 240 депутати, е много лесно те да си прехвърлят топката един на друг. Когато обаче отговорен е само един, нещата ще са доста по-различни.
Следващото ни искане е да има преки избори на местни началници на полиция, районна и окръжна прокуратура и други. А важните въпроси, касаещи образованието, здравеопазването, реда и сигурността, правосъдието, да се обсъждат широко от обществеността. Искаме управляващите да са по-често сред народа и да разговарят с хората. А не да се крият и да се придвижват с бронирани коли и охрана.
-Някои ви обвиняват, че може да потопите в хаос държавата, ако падне правителството. Как ще отговориш на подобни нападки?
-Ние не искаме да падне цялото правителство, а само хората, които докараха държавата до това положение. Настояваме техният имунитет да бъде свален и да бъдат съдени.
- На част от снимките, които публикувате в групата, се вижда дрон в небето. Ще разкажеш ли за него?
- Да, на един от участниците е. Купил си го е, за да заснема такива събития. И снима всичките ни протести. Мисля, че това е едно от нещата, които ги отличават, от тези на други места в страната.
- Как реагират хората, когато видят колоните автомобили? Проявяват ли разбиране? Подкрепят ли ви?
- Да. Ставал съм свидетел и на изключително трогателни реакции. Когато се прибирахме от протеста в Пловдив, решихме да минем през селата. От една от къщите излезе възрастна жена. Редицата беше от десетина автомобила. Първоначално се притесни и ни попита да не е станало пожар, та сме се събрали толкова коли. В следващия момент погледна знамената и разбра, че греши. А и ние започнахме да й обясняваме откъде идваме. Тя се прибра за минутка и после излезе с цяла тава с ябълки, за да ни почерпи. „Вземете си, за да не сте гладни по пътищата” – бяха нейните думи. Направо настръхнахме, аз отидох и я прегърнах.
Катя ФИЛИПОВА
