Собственик на оранжерия го харесал в затвора, осигурява му работа и подслон
ПАЗАРДЖИК-ВЕЛИНГРАД. Убиец, заклал брат си във Велинград, излиза предсрочно от затвора след малко повече от 12 години. Това реши състав на Окръжния съд в Пазарджик след като чу становището на директора на затвора Веселин Коцев и на инспектор-психолог. Настоящият случай е пример за това как различните институции могат да проявяват разбиране и единомислие, спомняйки си, че всеки има втори шанс. Не винаги обаче има кой да им го припомни.
Осъденият за убийство велинградчанин Йосиф Чавдаров бил харесан от работодател, на чийто обект работел като затворник. Той от своя страна се обадил на друг работодател, за да му осигурят подслон и работа. Защото къщата на Йосиф в ромския квартал „Анезица” била отнесена още през 2005-а от голямото наводнение в Пазарджишко. Сега Чавдаров си няма нищо и никого. Или поне доскоро било така.
Йосиф Чавдаров бе осъден на 15 години лишаване от свобода през 2006-а, след като навръх Коледа година по-рано при запой наръга смъртоносно с нож по-малкия си брат Ангел. Двамата се скарали на пияна глава, а след убийството Йосиф и останалите четирима сътрапезници опитали да прикрият престъплението.
Те изчистили кръвта от стаята, изпрали дрехите и изкъпали жертвата,
а по време на разпитите в полицията заявили, че Ангел получил инфаркт. Това обаче не хванало дикиш, а и окървавеният нож бил открит, захвърлен през две къщи. И двамата братя били пострадали от голямото наводнение и от местна фирма им осигурили помещение, където да живеят.
Сега се оказа, че Йосиф е получил предложение за работа. Мъжът фактически е изтърпял 12 години 10 месеца и 5 дни, от работа - 8 месеца и 25 дни, а остатъкът от наказанието му е 1 година, 4 месеца и 20 дни. Съдът го пусна, определяйки изпитателен срок от 1 година, 4 месеца и 12 дни.
Йосиф е с основно образование, има и предишни осъждания. В момента е в общежитието от открит тип в Пирдоп. От настаняването му там е работил на различни външни обекти, справял се е добре с поставените му задачи, изпълнявал е трудовите си задължения, не е наказван по дисциплинарен ред. „Съжалявам за грешката си. Обещавам, че повече няма да се повтаря това нещо. Аз си намерих работа.
Нямам къща, нямам майка, нямам никой. На пейките съм.
Бях кравар във Велинград, а сега ми дадоха стая в община Челопеч, там ще работя”, каза пред съда Йосиф и добави, че оставя на председателя на съдебния състав Александър Александров какво да реши, защото той е „и баща, и майка”.
Бащата и майката всъщност е Георги Острев от Златица. И Панчо Зерев от Чавдар. В момента Йосиф (той все още е в трудово-поправителното общежитие в Пирдоп, защото изчаква протоколният срок за обжалване да мине) работи във фирмата на Георги Острев „Флора цвет” в Златица.
„Йосиф се труди много добре, но за съжаление нямам в момента работно място. А той още по-добре може да гледа крави.
Затова предложих на един човек, който има кравеферма, Панчо в Чавдар, да го вземе
И Панчо се съгласи, разказа пред „Знаме” Георги Острев. Иначе и аз два-три пъти съм осигурявал работа и подслон на освободени от затвора. Дори си имах неприятности със затвора, защото се оказа, че след като един от хората, след 3 години работа при мен, напусна, бил нарушил някаква вътрешна наредба, защото излязъл от 20-километров периметър. Не мога да кажа дали съм направил добро, защото доброто е взаимно. При нас има глад за работна ръка. Дори сега се чува, че искат да закриват общежитието и ние смятаме да протестираме срещу това. Законът си е закон, но след като са си излежали присъдите, тези хора имат право на нормален живот. А това момче Йосиф е работливо. Няма си нийде никого. Защо да не му помогнем да спре инерцията по нанадолницата”, казва Георги Острев. На същото мнение е и Панчо Зерев. Той гледа 45 крави, а някога започнал с две.
„Когато реших да предложа работа и покрив на Йосиф, малко ме беше страх. Но исках да подам ръка, признава Панчо пред наш репортер. Страх си има, защото бившите затворници са трудни хора,
които тепърва трябва да се адаптират към живота навън. Свикнали са да им се дават нареждания и много-много не мислят. Освен това са склонни към злоупотреба с алкохол, зад решетките са се научили да правят тънки сметки. Но всичко е въпрос на взаимно доверие. Аз имах един бивш затворник, Андрей, работи близо 6 години при мен. Нямаше дом, семейство. С него научих как да се държа с освободени затворници и да им покажа сами да си вадят хляба. Но Андрей почина.
Лежал е 18 години в затвора и преди да го взема, беше болен от туберкулоза
и какво ли още не. Беше едва живо това момче, карах го по болници, все едно ми е брат и го вдигнаха на крака. Сега отскоро има едно друго момче, Валентин. Два-три пъти се напива и си говорихме доста по този въпрос. И мисля, че има ефект, защото от 15 дни е „чист”, разказва Панчо Зерев. Той е осигурил отопление, телевизия и телефон на работниците си, но сега ще им взема ваучери, защото понякога се улисват в разговори и трябва да плаща солени сметки.
„Аз постоянно говоря на тези хора и съм научил, че като се държиш добре с тях и им показваш, че са пълноценни личности, те отвръщат на доброто с добро”, добавя мъжът.
Той е в очакване на Йосиф и вече му е приготвил стаята
Йосиф Чавдаров е самокритичен и показва, че се разкайва за извършеното, сочат анализите на затворническата управа. Той притежава трудови навици, но е със силно ограничени умения за работа. В корпуса на затвора е полагал доброволен труд по почистване на общите помещения и зони, където се е справял много добре. Според доклада на инспекторите от тъмничното заведение, откакто е настанен в общежитие „Средна гора” през март 2017 година, велинградчанинът е устройван на различни външни работни обекти, където полагал ниско квалифициран труд, но се стараел да се представи на ниво.
„Искам да възпитам тези хора на труд”, казва Панчо.
„Хиляди гласове ти нашепват, че тези хора са такива-онакива, но бързо разбираш, че и те са хора като нас”, казва Георги.
Настоящата възможност за реинтеграция на убиеца е
най-голямата мотивация на директора на затвора и на представителя на държавното обвинение
прокурор Паун Савов да не оспорят молбата за предсрочно условно освобождаване, признаха те самите. Защото рядко се случва работодател, който е наемал през времето на изтърпяване на наказанието зад решетките затворници, да е готов да им даде работа и нормални условия на живот, за да се ресоциализират отново в обществото. Според анализа на риска от нанасяне на сериозни вреди при Чавдаров, той е бил със средни стойности, насочен към други хора и вероятен след освобождаването. Сочи се, че факторите, които биха могли да отключат вредно поведение, са прекомерната употреба на алкохол и попадане в конфликтна ситуация. Сега обаче стойностите са под средното ниво и всички вярват, че Йосиф май наистина е влязъл в правия път. В този път ще има и кривини, но хубавото е, че има хора, които подават ръка, когато се наложи.
Върбан ВИЧЕВ
