ПАЗАРДЖИК. Д-р Димитър Попов от областния град завършва Медицинския институт в Пловдив през 1991-а. Започва кариерата си в общинската болница в Пещера, а от 11 години е специалист по гастроентерология в МБАЛ “Здраве” в града. Има 27 години лекарска практика.
Екип на “Знаме” го посети в края на работното му време. В очакване на поредния пациент вратата на кабинета му бе широко отворена. В него с великолепието си грееха картини на видни български художници. Мястото за лечение на болежки и за добра дума бе превърнато в необичайна художествена галерия. Докторът любезно ни покани да разгледаме живописните творби и с охота отговори на въпроси на наша репортерка.
- Д-р Попов, стените на кабинета Ви са запълнени с произведения на изкуството. Как се запалихте по колекционерството?
- Спонтанно. Преди десет години с приятел пихме по кафе в художествената галерия “Георги Машев” и вниманието ми привлече една от картините, изпъстрена с цветя. Попитах дали мога да я купя, отговорът бе положителен. И ето, сега творбата краси дома ми. Авторката е от Пазарджик.
Месец по-късно срещнах приятеля си Огнян Боев в компанията на световноизвестния художник Никола Манев, мир на праха му. Ден преди това по телевизията излъчиха документален филм за него. Дотогава не знаех за галерия “Боев” и дейността й. Срещата се оказа съдбоносна за страстта ми да притежавам работи на майстори на четката. Посетих галерията в момент, когато Никола Манев подреждаше първата си самостоятелна изложба в родния си град. Спомен от тази среща са първите две негови картини, които купих тогава. Оттогава при възможност доста от времето ми минава в разговори с творци, които излагат в галерията. Чувството е неописуемо и няма обяснение. Наричам го болест, за която няма лек.
Купените от Манев картини вече са над 50 - едно неоценимо богатство, което ме топли и радва. Оставено е от голям творец, който, за съжаление, скоро си отиде от този свят. Десет от неговите картини са изложени в кабинета ми.
- Какво друго съдържа Вашата колекция?
- Започнах с творби на Никола Манев и продължих с картини на стойностни художници, откривали изложби в галерия “Боев”. Сред тях са Милко Божков, чиято трета изложба е подредена там, Стоян Цанев, Петър Пиронков, Васил Стоев, проф.Стоимен Стоилов,, който живее във Виена, пазарджишкият художник Васил Петров и други. Равносметката показва, че 90 процента от картините ми са от изложби в галерия “Боев”. Притежавам и картина на пловдивския художник Димитър Киров, която изплащах на части с предварителна уговорка заради “интересната” й цена. Другата ми пловдивска картина е на Илия Желев, също голям живописец. Колко точно са картините в колекцията, не мога да кажа. Знам, че ги събирам десет години с презумпцията да притежавам само творби с висока стойност.
Наричат ме най-големият колекционер в Пазарджик, но не е така.
Класацията води Хари Харалампиев
Той притежава сбирка, която попълва вече 40 години.
Приятелството с авторите често се увенчава с жеста им да ми даряват картини. То прераства във взаимно гостуване, посещения на изложби и участия в други общи събития. Радвам се, че творците ме приемат повече като ценител на изкуството им, а не като колекционер. Получавам и искрени благодарности за това, че им помагам финансово да творят.
- Какво Ви дава връзката с художниците?
- Радост и удовлетворение, че мога да общувам с тях, да слушам разказите им за това какво и как създават изкуството си, да споделям част от творческия им път. За мене те са от друг свят, докоснати от Бога с таланта си да създават красота и емоция. Благодаря им, че ги има и ме допускат до себе си.
- Как подбирате платната, с които попълвате своята художествена колекция?
- Както при покупката на първата ми картина с цветята - спонтанно. Нужни са ми секунди да харесам някоя картина и я купувам. После размишлявам защо съм я харесал, но разочарование от избора си досега нямам. Въпросът на художници коя картина съм харесал, предпочитам да отмина с мълчание. Защото вече знам коя точно е тя. Условието е да ме докосне, да ми въздейства емоционално. Картина с изгоряла панта от врата, деформирана с два пирона, е последната ми придобивка. Тя все още е в изложбата на Милко Божков в галерия “Боев”. Рисувана е върху дърво и е силно въздействаща - с малко изразни средства се казват много неща.
- Как съвместявате лекарската професия с колекционерството? Намирате ли нещо общо между тях?
- Приемам ги с огромна отговорност и любов. Медицината е точна наука, изкуството радва окото и душата. Общото между тях е да правиш добро, като помагаш на болните да оздравеят и на художниците - да творят изкуство. Човеците имат нужда и от двете.
- Кабинетът Ви е превърнат в малка художествена галерия. Защо?
- За да гледам по-дълго картините си, те са част от ежедневната ми работа. В галерия е превърнат и домът ми, но след тежък ден в болницата времето да им се радвам е по-малко.Картините в кабинета са 56. На всяка от тях зная историята, галерията, от която е купена, контактите с художниците - широко скроени хора с богата култура.
- Какво Ви казват пациентите, като видят картините?
- Повечето от тях, притеснени от болките
си, не се впечатляват от изкуството. Но има няколко впечатляващи случаи. Полицай, чийто баща лекувах, след смъртта му донесе в кабинета ми графика на Васил Стоилов от 1937-а. Казах, че не мога да я приема, тя струва много пари. Но такава била волята на баща му и сега графиката е сред картините тук. Другият случай е с една готина баба. “Намерих у нас тази картина и ако прецениш, че не струва, можеш да я хвърлиш”, ми каза жената. Разгръщам хартията и виждам живописна творба на пловдивския художник Кольо Карамфилов, който си отиде твърде рано от този свят. Галеристът Огнян Боев ми подари две картини заради грижите ми за баща му и в негова памет.
- Имате ли съмишленици в семейството?
- Подкрепят ме съпругата ми Мариела, също лекарка, и дъщеря ми. Заедно посещаваме изложби, а при избора на картини ценя и техните предпочитания. Заедно с Мариела избрахме картини от ателието на Вълчан Петров в Марково. Убеден съм, че колекцията ми от живописни произведения на изкуството ще се множи. Защото си заслужава…
Пенка МИХАЙЛОВА
