Миналата седмица историческият град бе домакин на юбилейната Национална конференция на Българското сдружение по превантивна медицина. Преди да бъде открит форумът, в небето полетяха 10 бели гълъба, тъй като това е десетото му издание.
- Превантивната медицина работи със здрави хора - подчерта пред „Знаме” доц. Андрей Галев, председател на Управителния съвет на сдружението. - Целта на първичната профилактика е здравите хора да не се разболяват, а на вторичната - да няма усложнения при тези, които вече са се разболели. Или пък ако са се появили усложнения, негативните процеси да се забавят.
Както е казал Пирогов,
„грам профилактика струва килограм лечение”,
каза още доц. Галев. За конференцията той допълни:
- Искаме тя да бъде платформа за разпространението на методите на превантивната медицина и изграждането на мрежа за сътрудничеството между всички, които работят и имат интерес да се развиват в тази област. Радваме се, че всяка година присъстват все повече колеги.
Участие в конференцията тази година взеха главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев, директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев и неговият заместник. Присъстваха още 28-те директори на регионалните здравни инспекции в страната, представители на всички медицински университети у нас и на ветеринарните служби.
Доц. Кунчев и проф. Кантарджиев бяха модератори на първата сесия. Разгледани бяха редица актуални проблеми на
надзора на заразните болести,
както и ролята на системата на РЗИ. Малко по-късно бяха представени възможностите за оптимизиране на имунизационния календар в България.
Програмата, разделена в три научни сесии, включваше разнообразни теми и проблеми. Провеждаха се и интересни дискусии. Засягаха се редица заразни заболявания, като на ваксинопредотвратимите се обръщаше специално внимание. Екзотичните бактериални инфекции също бяса сериозно застъпени.
Стана дума и за претоварването на имунната система, за дезинфекцията, за стреса при здравните специалисти, за ефектите от продължителното излагане на шум и много други.
Сред любопитните заглавия на презентациите бяха:
„Д-р Гугъл не е антиваксър”,
„Тропот на копита - за какво да се оглеждаме? Легионерската болест - България на фона на Европа” и т. н.
Заболяванията по животните и хората, които могат да прескачат от единия на другия вид, имаха специално място. Например кърлежовопреносимите, бруцелозата и други. Не бе подмината дори ролята на кучетата за разпространението на паразити.
По време на постерната сесия се обсъждаха плакати - за грипен сезон 2017/2018, за бактерицидни лампи в детските градини, за превенция на психичното здраве на децата, за денталното здраве, за културата на пациентите, за „риска от падане” на възрастните хора и други. Последния ден на конференция се състоеше от работа по групи.
А преди началото на медицинския форум
бе връчен приз
за активна работа в сферата на превантивната медицина и общественото здраве у нас. Получи го доц. Ангел Кунчев. Призът представлява умален модел на статуетката на Орфей на проф. Крум Дамянов. Орфей е символът на Българското сдружение по превантивна медицина.
- Това признание всъщност е признание за успехите на цялата система - заяви доц. Кунчев. - Годината бе трудна, изправени бяхме пред доста предизвикателства и по отношение на контрола на някои инфекции, включително недопускане на разпространението им в България, и що се отнася до работата на системата - в трудни условия, при кадрови дефицит и ограничения откъм финанси, апаратура и т.н.
От Българския лекарски съюз (БЛС) връчиха специална награда на председателя на Управителния съвет на БСПМ доц. Галев. Една от темите, по които той говори, бе: „Значение на противогрипната ваксина за
намаляване на антибиотичната употреба
и антимикробната резистентност”. Пред „Знаме” специалистът напомни:
- У нас епидемията започва около 10 януари и преминава за 2-3 седмици, а през октомври, ноември и декември винаги има единични случаи на грип. Вече втора година в България има четиривалентна ваксина. Времето е изключително подходящо за поставянето й. Не могат да се имунизират само бебета преди 6-месечна възраст. Най-уязвимите групи са децата, бременните, хората над 65 години, както и тези с хронични заболявания - белодробни, сърдечни и ендокринни.
Лидия КАДИЙСКА
