ВЕТРЕН. Третотият археологически сезон на Римската пътна станция, известна под името Бона Мансио (Добрата станция), приключи с нови разкрития в средновековния обект. Той се намира в местността Асардере, на 4-5 километра отляво на пътя за Бошуля.
В проучванията участва екип с научен ръководител Александър Манев, докторант от Националния археологически институт с музей при БАН. Негови заместнички са Вяра Петрова от Археологическия музей в Септември и д-р Ангела Пенчева от фондация “Балканско наследство”. Средствата за работата на българския екип - 10 хиляди лева, са осигурени от Министерството на културата.
В района на крепостната порта продължи изясняването на ситуацията около най-късното обитаване на входното пространство. Там е открита настилка, грубо подредена от големи камъни, без подложка под тях. Съоръжението, което е в посока северозапад-югоизток, подсказва, че то е свързвало използваемия все още вход с вътрешността на селището. Откритите върху настилката керамични кухненски съдове и монети са датирани от Средновековието - 11-12-и век.От вътрешната страна на входа са разкрити
християнски погребения на две малки деца от същата епоха
Гробовете са изградени в тясното пространство между южното крило на входния комплекс и запазената крепостна стена.
Проучен бе и земен пласт във вътрешността на крепостта, южно от входа. Там е разкрит зид от смесена зидария, долепен до вътрешното лице на крепостната стена. Предполага се, че на това място е имало масивна сграда, чиято северна страна е била оформена като портик. Откритите находки там са от средновековната епоха.
В района извън укрепената площ бе проучено
малко средновековно жилище от 11-12-и век
Границите му са очертани от откритите 5 дупки, в които са били поставени масивни стълбове като част от стенната конструкция. В жилищното помещение е разкрито огнище от 6-и век.
Тазгодишните разкопки на Римската пътна станция потвърдиха тезата, че крепостното съоръжение е обитавано през Средновековието.
Във вътрешността на Бона Мансио е разкрита масивна архитектура, датирана от късната античност - 4-6-и век.
Тези факти дават основание да се твърди, че крепостта е обитавана в два основни периода -
късноантичен и средновековен,
заяви Вяра Петрова, заместник-ръководителка на разкопките. Тя поясни, че заедно с българския екип, в археологическите проучвания са участвали за трета поредна година 11 представители на фондация “Балканско наследство” - доброволци от САЩ, Австралия, Англия и Хонконг. Двама от тях са на обекта за втори път, а Шейн Куро, освен на Пистирос, копа и на крепостта.
Римската пътна станция Бона Мансио е една от археологически идентифицираните пътни станции по трасето на най-важния път за Балканския полуостров,
свързващ Рим с Константинопол и неговите провинции
Съществуването й е потвърдено в антични пътеводители. По време на турското робство станцията е преименувана на Асар. А в картата е отбелязана като отделна административна единица под името Асарджик.
След проучването археологическият обект ще се превърне в привлекателна туристическа дестинация за наши и чуждестранни гости. Римската пътна станция Бона Мансио е сред най-значимите, но непознати в региона археологически паметници на културата, убедени са нейните проучватели.
Пенка МИХАЙЛОВА
