ПАЗАРДЖИК. Преди ден в зала „Маестро Георги Атанасов”, театър „БОНИНИ” представи спектакъла „Методът на Грьонхолм” на Жорди Галсеран. Препълнената зала с нетърпение очакваше да види и чуе познатите на Пазарджик актьори Светлана и Христо Бонини и колегите им Николай Урумов и Асен Блатечки.
Минути преди началото на представлението, Христо Бонин отговори на въпроси на репортерка на „Знаме”.
- Господин Бонин, Пазарджик се бе превърнал във Ваш дом. Какво означава отново да прекрачиш неговия праг?
- Вълнение и радост. Със спектакъла „Методът на Грьонхолм”, който публиката ще види тази вечер, гостуваме за трети път. През юли 2015 г., в дните на празниците „Арт алея,арт идея”, показахме за първи път „Методът”. На същото събитие, това лято, гостувахме с постановката „Нашата голяма френска сватба”. След напускането на театъра, не съм късал връзката с Пазарджик, родният град на съпругата ми Светлана. Мило ми е да идвам тук, място, свързано с най-хубавите двадесетина години на моя живот.С право го нарекохте мой дом.
- Защо тази вечер любителите на театъра трябва да видят ”Методът Грьонхолм”?
- Най -малкото заради прекрасният текст на автора на пиесата Жорди Галсеран, каталунски писател. Той, по художествен начин е показал ситуация, в която всеки от нас може да попадне. Един човек, в интервю за работа, е поставен в необичайна обстановка. Оказва се, че за мястото кандидатстват трима души, всъщност те са изпитващите. А кандидатът е само един. Практиката е позната и се прилага успешно за избора на най-подготвеният. В спектакъла сериозното се преплита с комичното, действието държи зрителите до неговия край. Преди осем години пиесата печели награда, като авторът й става популярен в драматургичните среди. През 2015 г. участва в литературния фестивал в столичното НДК, където имах щастието да се запозная с него.
Това се случи след нашата премиера на „Методът”, преведена от Нева Минчева. Нейни са преводите и на още девет пиеси на Галсеран, издадени в нарочен сборник.
- Нека припомним за двадесетината години, преминали в Пазарджик.
- Дойдох в пазарджишкия театър през 1995 г. Тогава завърших ВИТИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков. Първият директор, който ме покани тук, бе Сотир Майноловски.Тогава дойдохме с колежката Мира Гоговска от нашия клас. Беше осми юни. Майноловски ни посрещна с думите: „Хайде, закъсняхте, влизайте на репетиция на „Криворазбраната цивилизация”. Правеше я режисьорът Владлен Александров. Изненадата бе приятна.
На сцената на театъра създадох много богата биография, изиграх над 40 роли и натрупах доста опит. Трябва да спомена, че имаше някакъв феномен в театъра - много добрата атмосфера. Колегиалността, която цареше тук , беше за завиждане. Например, Виденовата зима я преживяхме всички заедно.Изхранвахме се на комуналния принцип, поддържахме се един друг.Тогава цялата трупа много репетирахме и играехме. Определям това време като най –хубавото за мен в тежките за страната години.
В края на 2012-а доскорошният директор на театъра Александър Жеков ме освободи с мотива, че мога сам да се оправя.Така не се прави, но това е тема за друг разговор.
- Как се разви кариерата Ви след напускането на театъра?
- Направихме си наш театър „БОНИНИ”, след като от друг театър бе освободена съпругата ми Светлана. Изведнъж от много ангажименти, останахме извън театъра. За радост зад нас застанаха добри хора от столичната болница „Надежда”. Това се случи през 2015-а . С тяхна подкрепа направихме първата си постановка „Методът на Грьонхолм”, а миналата „Нашата голяма френска сватба”. Благодарим на хората от здравното заведение, помогнали,когато културата е захвърлена в задния двор.
- Откога сте заедно с жената до Вас Светлана и как споделяте популярността си с нея?
- Съвместният ни живот с моята съпруга Светлана започна от Пазарджик. Тя е завършила ВИТИЗ заедно с Диана Досева. Познавахме се отпреди със Светлана. Но веднъж беше дошла за една наша премиера, в която играеше Диана. Видяхме се и оттогава сме заедно. Скоро празнувахме 16 години от сватбата и 21 откакто сме заедно. Със Светлана не работим за слава, няма конкуренция между нас, вършим си работата добре.
- Как са синовете Ви?Защо ги кръстихте на царствени имена?
- Чувстват се прекрасно. Близнаците Борис и Самуил вече са на девет години, свирят на пиано и тренират баскетбол. Малкият Симеон е на четири годинки. Имената са наш избор. Смяхме се на факта, че, когато се родиха близнаците, живеехме на ул. ”Цар Борис”, а съседната бе „Цар Самуил”, през една пък бе ул. „Цар Симеон”. Момчетата са горди с имената си, дано да им донесат късмет в живота.
- Какъв ще е следващият проект на театър „БОНИНИ”?
- Сега е само идея, която ще запазя в тайна.
Пенка МИХАЙЛОВА
