БЪТА. От девети октомври Мария Атмаджова влезе във второто си столетие. Стогодишнината на бътовката събра на вълнуващ празник близки и приятели. Достолепната й възраст уважиха кметът на Панагюрище Никола Белишки и селският кмет Георги Александров. С цветя, подаръци и усмивки гостите зарадваха юбилярката. Най-развълнувана от събитието бе нейната дъщеря Парашкева. Тя благодари на всички, дошли в дома й, за да пожелаят здраве на майка й Мария.
-Радвам се, че дочаках този вълнуващ ден. За мама се грижа от дълги години с много любов. Както обичаме да казваме „Майчица, лятна сенчица.” Израстнала е в трудолюбиво семейство с още три сестри и двама братя. Тя и
най-малкият й брат - проф. Христо Чалъков,
роден през 1932 г., все още се радват на белия свят.
Бащата на майка ми Иван Чалъков участва в Балканската война и като се върнал от фронта, децата от махалата се страхували от него заради войнишката униформа. После станали приятели. Той им разказвал откъде идва и как се е бил за България. Дядо Иван си отива от този свят на 96 години. Леля ми, сестрата на майка, Иванка Спасова си отива също на тази възраст. Изглежда, че дълголетието в нашата фамилия е генетично заложено. Доказателство за това са и стоте години живот на майка ми. Няма тайна как точно е стигнала до тази възраст. Запазил я е трудът – от дете е по нивите, да копае, да жъне, да събира плодовете на кърската работа. Сутрин ставаше по-рано да приготви любимите ни закуски –
мекички, пържени филийки
и други вкусотии. Точеше най-тънките кори, които съм виждала. От тях приготвяше баница с домашно сирене и пухкави тутманици. С брат ми Димитър харесвахме нейните гозби. За съжаление, единственият ми брат почина на 23 години.
В двора отглеждахме крави, овце, кози, зайци, кокошки. Нищо не се купуваше от магазин. Доскоро се грижех за една козичка, заради млякото и яренцата, но работата ми натежа и се разделих с последното животно. Все още в градината се раждат всякакви зеленчуци и плодове - домати, чушки, зеле, лук , ябълки, дюли, грозде. От тях приготвяме зимнина. Цял живот майка ми е хапвала домашно мляко, извара, сирене, месо, яйца. И досега
най-обича кюфтенца със салатка от домати и чушки
Сутрин пие чай или кафе, рядко си позволява малко ракийка и чашка домашно вино. Силно вярваща е, редовно ходеше на черква и тачеше християнските празници. Учеше ни да почитаме вярата, да не правим лошо на другите и да не говорим зад гърба им. Всички от селото я обичат, помагаше на сираци, хора в нужда идваха за съвет при нея. Благодаря на Бога, че я пази и и пожелавам още дълго да радва мен, дъщеря ми Виолета, съпругът й и правнучката й Полина на 15 години. Семейството на единствената ми дъщеря живее в Етрополе.
Вече съм на 77 години, но грижите за майка ми ,за домакинството и за големия двор не ми тежат. От дете се влюбих в народната песен и 16-годишна пеех във фолклорни оркестри, по сватби и в местния ансамбъл „Иглика”. Любимата ми песен е „Бегала Рада”, чиито запис се пази в музикалното предаване „Бъклица и дрян”. Участвам и в състава за стари градски песни, подновен с прекрасни нови костюми. Стремя се да съм част от културния живот на родното село, разказва дъщерята на столетницата Мария - Парашкева Атмаджова.
Пенка МИХАЙЛОВА
