Землячката ни е основателка на струнен квартет в Люцерн и стана „слънце” на международен фестивал
ПЛОВДИВ-ПАЗАРДЖИК. На 12 октомври пазарджишка цигуларка оживи културния афиш на Пловдив заедно с колегите си от швейцарския струнен квартет „Вектор”. Деница Костова-Кучера, японката Рейко Кой (цигулка), германецът Бернд Хааг (виола) и швейцарецът Себастиан Диециг (виолончело) са част от Симфоничния оркестър на Люцерн и изпълненията им бяха сред акцентите на традиционния девети по ред фестивал "Дни на музиката в Балабановата къща". Деница още не се е отърсила от пъстрия калейдоскоп от интересни концерти в различни стилове, уважили и 110-годишнината от рождението на знаменития наш композитор Марин Големинов, и 70-годишнината на големия ни цигулар проф. Ангел Станков. Но пък с готовност разказа подробности за читателите на „Знаме”.
Прекрасен квартет „Вектор”
с едно слънце в него, което огряваше всички - нашата Деница,
емоционална бе и артистичната директорка на фестивала Мила Павлова.
Деница се занимава с музика от 6-годишна възраст, но има дарба и на поет, казват приятелите й. Но това се вижда с просто око в първия разговор с нея. От 2002-а Деница Костова-Кучера живее и работи в Швейцария. Била член на ансамбъла „Алфа”, на филхармонията „Тонхале” в Цюрих и в момента е не само член на Симфоничния оркестър в Люцерн, но и основател на струнния квартет „Вектор”.
„Винаги съм обичала музиката, древна и модерна. И словото.
Силата на написаните думи, мисли и цветове са ми инстинктивно понятни и магични. Имам много разнородни любими композитори. Обожавам оперите на Моцарт, късните квартети на Бетовен и всичко от Барток. Наскоро преоткрих и симфониите на Брукнер. Също така квартетите на Менделсон и Шуберт са невероятни като изражение и нежност. Много обичам и Нина Симон, и Фреди Меркюри”, изрежда Деница. „Релаксирам предимно с книги и плуване. Люцерн е на три езера и много често ходя да плувам и да гледам отражението на тръстиките и облаците с децата ми Антон и Лаура. Чета съвременна и класическа литература, много поезия. Обожавам стиховете на Иван Динков и Борис Христов, както и Чарлз Симич и Милан Кундера”, разкрива цигуларката.
Кариерата й е впечатляваща,
без да броим факта, че учи и тънкостите на писането паралелно с музиката. Първо е ученичка на Димитрия Герджикова в Школата по изкуствата в Пазарджик, след това учи цигулка и при Татяна Кръстева в музикалното училище в Пловдив. След като завършва преждевременно училището под тепетата, заминава с пълна стипендия в Idyllwild Arts Academy в Калифорния, където завършва второ средно образование с известния цигулар и педагог зад океана Тодор Пелев. После заминава за Оberlin College, където кара двойна специалност - цигулка с проф. Тарас Габора и писателско майсторство с проф. Стюарт Фрийбърт. След Оберлин
побеждава в конкурс за концертмайстор в Монтгомъри, щата Алабама
„Там работих и солирах една година, пояснява чаровната цигуларка. От 1998-а до 2001-а завърших магистърска степен и взех артистичен диплом в Кливландския музикален институт с проф. Доналд Уайлерстейн. В Швейцария в последно време планирах нашия квартетен музикален фестивал, с който отпразнуваме 5-годишнината на „Вектор” с цикъл на струнните квартети на Йоханес Брамс. Отделно имам много натоварена програма с оркестъра, участие във фестивала в Люцерн и
турнета до Германия и Париж с Марта Аргерих - едно от светилата на музикалната сцена
(бел. ред., Марта Аргерих, позната у нас и като Марта Аргерич, е световноизвестна пианистка). А защо живея в Швейцария ли? Моят съпруг е от Лозана, но ние се установихме в град Берн през първите 4 години, от 2006-а заживяхме в Люцерн. Питаш ме за носталгията. Тази тема е много сложна. Тя, носталгията, е като детството - мъчно ти е за него, но ти се изплъзва като сапунен мехур. Веднъж отлети ли, можеш само да се радваш на дъгите, отразени в него. За мен България си е дом. Швейцария също ми е дом.
Както бе Северна Калифорния и Ню Йорк. За мен въздухът там е като пред блока в Пазарджик
Вдишваш го и се чувстваш на мястото си. Мисля, че донякъде това значи, че съм като амфибия в емоционално отношение - имам повече корени от необходимото. Но за Пазарджик и България намирам време. Имам близки и сродни души, които ме зареждат с любов и красота всеки път, когато се връщам. Сегашният интернационален фестивал "Дни на музиката" беше незабравимо преживяване, а в Пазарджик бях само три дни. Видях се със семейството, започнах да чистя и подреждам апартамента на бабето и се срещнах с мои любими хора. И ми е радостно. Заредена съм от моята най-близка приятелка от детинство Кирилка Китова със слънце и доброта за цяла година. Успях да разведа Рейко (втората цигуларка от квартета ми) и сина й Емил из Острова и Велинград”, усмихва се Деница. И бързо добавя: „Не беше почивка, по-скоро едно слънчево зайче!”
Тодор ГРОЗДЕВ
