ПАЗАРДЖИК. На 4 октомври се проведе заседание на Управителния съвет на Районната колегия на Българския лекарски съюз (БЛС) - Пазарджик, на което се разгледаха над 10 номинации за Лекар на година. След гласуване за Лекари на годината на нашата област бяха избрани двама местни медици.
Става дума за д-р Георги Дошев (посмъртно) - специалист невролог, управител на ДКЦ-1 във Велинград и МБАЛ „Здраве”, също в курорта, както и за д-р Николай Андреев, специалист кардиолог, началник на кардиологично отделение към Областната болница в Пазарджик.
Родом д-р Николай Андреев е от Септември. Сред причините да се насочи към медицината на първо място той нарежда уроците, които е научил вкъщи.
- Родителите ми не са лекари, но ме възпитаваха да помагам на хората, да се грижа за тях, да бъда полезен. Постарах се да предам този дух и на децата си. Иначе съм чувал, че в рода ни, по бащина линия, е имало знахарка.
Да избере лекарската професия, до голяма степен му е повлияла и неговата учителка по биология в септемврийската гимназия „Христо Смирненски”, която д-р Андреев завършва със златен медал и където е бил
знаменосец
И за преподавателката Таня Демирева, и за училището Лекарят на 2018 г. говори с респект и топлота:
- Харесвах много биологията. Г-жа Демирева притежаваше дарбата да увлича учениците си. По онова време „Христо Смирненски” бе една от силните гимназии. От 16-те момчета в моя випуск 12 души взехме висше образование, а останалите четирима са с полувисше. Частни уроци тогава почти нямаше. От това училище излязохме много лекари.
Медикът пази добри спомени и от
Медицинската академия в София, където се дипломира през 1983-а
- Докато бях студент, насоките ми бяха повече към хирургията и оперативната гинекология. По онова време обаче местата за тези специалности бяха дефицитни. На кардиологията може да се каже, че се спрях случайно. Имаше разпределения. Пред тогавашната ми съпруга се откри възможност да започне работа в детското отделение на пазарджишката болница. И преценихме, че да живеем в Пазарджик, ще е удобно за семейството ни (детето ни беше 2-годишно).
Разговаряхме с д-р Андреев в сряда,
когато се навършваха точно 35 години, откакто лекува в МБАЛ „Пазарджик”
С изключение на частния си кабинет, не е работил на друго място:
- Вариантите пред мен бяха няколко - белодробен кабинет, кабинет за професионални болести, участъков лекар в близко село, завеждащ ревмокардиологичен кабинет. Избрах последния.
Ревматизмът в онези години заемаше значителен дял от кардиологията и имаше голямо социално значение. Вследствие на него се формираха сърдечни пороци. За щастие, вече е далеч по-рядко срещано заболяване, но в миналото дори специалността се е наричала най-напред „Кардиоревматология”, а малко по-късно - „Ревмокардиология”. Аз съм един от първите, които взеха чиста „Кардиология”.
Започвайки работа във второ вътрешно отделение, завеждащ и учител ми беше д-р Станчо Станчев.
За мен той винаги е бил пример
- деликатен, можещ, знаещ, за много неща съм се опитвал да го следвам. Доста неща научих и от д-р Козарева, която също ми бе дългогодишна началничка.
За първите си стъпки в кардиологията д-р Андреев разказва:
- Може да се каже, че д-р Станчев ме изпрати от студентската скамейка направо в интензивния сектор - там, където са инфарктите и останалата спешна кардиология. Да, първоначално беше стряскащо, но ми помогна много д-р Андон Андонов, който оглавяваше сектора. Работихме заедно с д-р Елена Недева, понастоящем общопрактикуваща лекарка, д-р Елена Стоянова, сега началник на вътрешното отделение в болница „Ескулап”, д-р Николина Райчева, с която и в момента сме в кардиологичното отделение.
После дойдоха промените в здравеопазването и, съгласно новите изисквания, за да упражняваме кардиология на най-високото, трето ниво, трябваше да въведем
инвазивната кардиология
Успяхме да изградим собствен екип инвазионисти, които притежават нужните познания, умения, сертификати за работа. Отделението ни от второ вътрешно се преименува на кардиологично (смени се и местоположението му), докато тогавашното трето вътрешно стана второ вътрешно - ново. Носи името на д-р Станчо Станчев, а началник е синът му д-р Георги Станчев, също кардиолог.
Нашето отделение пък носи името на д-р Георги Джопов, който има безспорен принос както за неговото създаване, така и за развитието на кардиологията на местно ниво. За съжаление, си отиде твърде млад.
Д-р Андреев е излекувал хиляди пациенти, но и много хора са издъхнали в ръцете му. Предпочита да не коментира конкретни случаи от дългогодишната си практика:
- Зад всеки един случай
стои човешка съдба
и в този смисъл не ми се струва уместно да разкривам подробности.
Не се уморява да подчертава ролята на профилактиката:
- Под профилактика имам предвид адекватно лечение на високия холестерол и артериалната хипертония, както и спирането на цигарите - трите най-рискови фактора за сърдечно-съдовите заболявания. У нас превенцията се подценява, защото лечението на болестите носи пари, усложненията са доходни, а обслужването на здравето е нископлатено. И предпазването е занемарено.
За жалост, системата е такава, че пациентът трябва да се разболее, за да тръгне по клинична пътека. Защо няма клинична пътека за артериална хипертония? Защо трябва да чакаме човекът да получи инфаркт или инсулт, за да го вкараме в болницата и да лекуваме хипертонията му? Получават се ли какви ли не парадокси - например
болният е с толкова високо кръвно, че няма как да го пуснем да си отиде,
но същевременно няма клинична пътека, за да остане той в болницата.
За напредъка на „Медицината” д-р Андреев говори с въодушевление:
-„Медицината” действително напредва, и то с бързи темпове. А най-хубавото е, че в България кардиологията се движи по най-новите направления.
Лекарят на 2018-а оценява възможностите, които специалността му предоставя, но уважава и работата на останалите си колеги:
- Един лекар от спешно отделение, един лекар от линейка, едно джипи спасяват дори повече човешки животи от нас. За да можем да овладеем тежък инфаркт,
пациентът трябва да бъде докаран жив до болницата
Т. е. колегите преди нас не трябва да са сбъркали.
В известна степен в лечебното заведение дори е по-лесно, защото можем да ползваме цели екипи анестезиолози, хирурзи, невролози и други специалисти. Докато лекарят на село е абсолютно сам - сам трябва да преценява, да решава, да действа, особено ако практиката му е в отдалечен участък. За мен колегите на предния фронт са истински герои.
И е много тъжно, че непрекъснато се увеличават малките населени места, в които няма дори фелдшер. Скоро бях на остров Порто Санто. Намира се на два часа и половина път с ферибот от Мадейра, Португалия. Населението му е едва 5000 души, но си имат дори Център за хемодиализа.
Мария ДЪБОВА
