Търсят връзка между Юнаците и река Тополница
ЮНАЦИТЕ. Приключи 39-то поред археологическо лято на плоската могила край селото. В проучванията участва екип с научен ръководител доц. д-р Явор Бояджиев от Националния археологически институт с музей при БАН. Негови заместници бяха колегите му Камен Бояджиев и Валери Петров от същия институт. Участваха и археолозите Адриана Божкова и Петко Панчов от Историческия музей в Пазарджик и студенти по археология.
Доц. д-р Явор Бояджиев разказа за “Знаме”:
- Основната цел на тазгодишните археологически разкопки бе да продължим да изясняваме началото на селището, което започнахме през 2012-а. Защото досега няма категорични данни колко ранно е то. Продължихме проучванията в дълбочина на терена, разкопаван през 1939-а от Васил Миков. Нарекохме този район работилница, защото през 2013-а там открихме находки от производствена дейност. Преди две години пък блесна малкото златно мънисто, което смятаме, че е най-старото злато в света. Продължаваме да разкопаваме сградата, в която миналата година открихме златната пластина.
В съседно помещение намерихме глинени съдове с останки от зърнени храни - пшеница, семена от грозде.
Голямата изненада тази година са
откритите три седефени копчета,
подредени едно до друго. Изработени са от средиземноморската мида спондилос. Те са доказателство за майсторството на древните люде по свой начин да обработват материала и да го използват в бита. Копчетата са почти кръгли, без дупки, с диаметър 1 сантиметър. Зашиването към дрехата става от вътрешната им страна. Ценната находка е доказателство за умението хората да зашиват с конци копчета на дрехите си преди хиляди години.
Копчетата са изработени перфектно
Това подсказва за високо развита битова култура на обитателите на могилата. Потвърждение за това са и интересните сгради в периферията на могилата - в южна посока на сондажа на Васил Миков. Те показват начина на живот на хората, обитавали жилищата, градени последователни, едно след друго.
Слизайки на по-голяма дълбочина, установихме, че
селищата не са осем, а десет
Но може и да са повече. За точния им брой все още гадаем, защото не сме достигнали до най-ранното селище, до основата на могилата.
Можем да се похвалим, че разкрихме интересни по устройство сгради -
абсолютно непознати у нас и в Европа
Става дума за начина на строеж на подови конструкции на жилища или по-точно казано - подова подложка. Тя е изградена от материал, подобен на кирпич, и служи за изравняване на пода, неговата стабилност и добра изолация. Построените сгради са с доста сложно разпределение на няколко нива. Градежът на сградите тогава спокойно е могъл да съществува и преди 100 години. Древните добре са познавали строителните техники, притежавали са
завидни архитектурни умения
Разбираемо е, че изключвам сегашните методи на строителство.
Любопитни са и съоръженията вътре в сградите - украсявани са с червена боя, добре запазена. Обитателите им са имали изтънчено чувство за красивото.
Продължихме проучванията на сградата, в която открихме златната пластина, но не сме сигурни дали стигнахме края й откъм южната й страна. Миналата година установихме, че останалите стени са с размери 10 на 5 метра. Очакванията ни са, че и южната стена ще е дълга не по-малко от 10 метра.
Пространството в сградата
има сложна архитектура
с преустройство на няколко етапа във времето. Животът там е протичал нормално, просъществувал е доста дълго. Това пък ни дава основание да мислим за продължителността на заселването. При разкопките открихме антропоморфни находки, изцяло запазена фигурка на птица, култови масички, оръдия на труда и други.
Провеждането на разкопките бе съпроводено с бъдещи интердисциплинарни изследвания в научни институти в Германия. Очакваме резултатите от пробите за оценка на ДНК профилите на жители, загинали в горния хоризонт на могилата. Те по безспорен начин ще докажат
родствените връзки между тях
Убедени сме, че подобно изследване в Европа се прави изключително рядко. Резултатите от изследването на колекция от находки, открити във всички дълбочини на обекта, до които сме достигнали, ще дадат по-точна датировка за началото на могилата. Както и за изясняване на някои аномалии във времето.
Специалисти направиха на обекта и около него 3D заснемане от въздуха. Снимките ще помогнат да се проследи средното течение на река Тополница, минавала непосредствено до могилата
Освен скромния ни екип, на обекта копаха
14 доброволци
От фондация “Балканско наследство”, пристигнали от САЩ, Дания и Австралия. За шеста поредна година в проучванията участва и канадецът Бренд Уист Форд, когото вече приемаме като наше момче, част от екипа. Повечето доброволци са студенти или завършили археология и антропология. Имаше и по-възрастни, чието хоби е археологията.
Второ археологическо лято работихме по-спокойно заради доброто финансиране. Министерството на културата осигури 17 хиляди лева, Историческият музей в Пазарджик - 10 хиляди лева. Надявам се през следващото лято да разкрием още тайни, скрити в могилата.
Колкото и странно да звучи, ние, археолозите, за откритията си разчитаме и на доза късмет. И на Божията воля, вярва доц. д-р Явор Бояджиев.
Пенка МИХАЙЛОВА
