ПАЗАРДЖИК. Режисьорът Григор Антонов от август е назначен за временно изпълняващ длъжността “Директор” на драматично-кукления театър “Константин Величков”. За това как вижда бъдещото развитие на театъра и за още нещо той отговори на въпроси на наша репортерка.
- Г-н Антонов, защо успешен режисьор като Вас се захваща с администриране?
- Пазарджишкият театър ми е скъп, свързвам го емоционално със самия себе си. Докато живях и учих в града, имах шанса да гледам прекрасни спектакли на сцената на театъра в най-добрия му период - с Гец и други знаменити български актьори. В театъра поставяха режисьори като Коко Азарян, Леон Даниел. Тези спомени ме правят близък до театъра, наблюдавайки какво се случва на сцената му.
Убеден съм, че освен булевардни спектакли тип комедии, с които се изкарват пари, са нужни и стойностни. Както се казва - висок театър. Моето желание е репертоарът на трупата да върви в тази посока.
- Споменахте за отдавнашните успехи на театъра. Не се ли страхувате, че може да не ги постигнете?
- Нямам никакви притеснения, че поех предложението на Министерството на културата да ръководя театъра, макар и временно изпълняващ длъжността. Напротив, успехите в миналото на театъра подсказват, че трупата е длъжна да продължи да работи в тази посока.
- В какво състояние го намирате?
- Не в добро. Репертоарът е еднопланов, тенденцията е една - да се печелят повече пари. Това се е постигало със заглавия като “Жена ми се казва Борис”, “Когато котката я няма”, „Бихте ли слезли от жена ми“ и т.н. Подобен тип постановки събират много публика и това е хубаво, но никак не е хубаво, когато в репертоара почти липсват друг тип заглавия. Недопустимо е държавен културен институт да се превръща единствено във фирма за произвеждане на булеварден театър. Театърът е място, в което се създават произведения на изкуството и се задават съществени за човека въпроси.
Ако говорим за нова посока в развитието на театъра оттук насетне, за мен тя е ясна. Ще търся възможност наред с комерсиални заглавия в афиша да има и други.
- Загатнахте за намеренията си какъв трябва да е бъдещият репертоар на театъра. Нещо по-конкретно?
- Съвсем скоро заглавията в репертоара ще станат ясни.
- Ще има ли нови попълнения в трупата?
- Тепърва ще преценявам дали са необходими нови попълнения.
Догодина театърът ще отбележи с българска пиеса полувековния си юбилей. Държавен е от 1969-а, тогава влиза в сегашната сграда. За достойното посрещане на 50-годишнината му е нужна сериозна творческа подготовка.
- Какво мислите за театралната реформа - приемана и отричана?
- Мисля, че директорите на театрите я одобряват. Друг е въпросът, че поставена на пазарен принцип, реформата се тълкува като чисто печалбарство - дайте да правим пари на всяка цена. Да - средствата са важни, но по-важен е балансът между правенето на пари и правенето на театър.
- Предстои конкурс за избор на титуляр. Ще участвате ли в надпреварата за директорското място в театъра?
- Да. Нямам информация за обявяването на конкурс от Министерството на културата, нито за останалите кандидати.
- Каква е връзката Ви с Пазарджик? Как се чувствате тук?
- Чувствам се прекрасно. Роден съм в София, но семейството ми дълго време живя тук заради работата на баща ми Арлин Антонов. Учих тук и имам много добри приятели.
Пенка МИХАЙЛОВА
