Сборникът е нов и се радваше на голям интерес на миналия наскоро фестивал на българската фантастика „Булгакон”. Книгата е издание на Младежкия дом в Пазарджик и клуба по фантастика, евристика и прогностика „Аркадий и Борис Стругацки”. Илюстрациите са на Калин Николов, а корицата е дело на Йордан Янков. В книгата има 28 разказа от млади (и не съвсем млади) автори, оценени от седемчленно жури, включващо директорката на Младежкия дом Инна Церовска. Повечето от творбите съдържат това, което би трябвало да съдържа един хубав фантастичен разказ. Първото място е за „Пейнкилърите” на Явор Цанев, който бе награден от директорката Церовска, докато вървеше ежегодният национален фестивал за фантастика „Булгакон”. Не само Цанев обаче заслужава внимание. След прочита на сборника може би от главата ви няма да искат да си тръгнат кучето Космос, което изяжда домашното и заради грешките в него се обърква цялата „математика” на Земята, чистофайникът Жарко, който натиска копчето за „изтриване” на човечеството, но пък се среща с извънземни, или обратното на чистофайника Жарко – обичащият виното Спиридон Къчев-Спиртомера, който първо се среща с извънземни и после анихилира човечеството посредством една канелка. Зад ъгъла може да ви се привиждат извънземни лечители, които се пристрастяват към лекуването и затова ви причиняват болка. Лично на мен особено ми хареса пълният с метафори разказ „Голямото посрещане” на Стефан Георгиев. В него всички правителства на Земята чакат космическия кораб, примамен от тях със сигнали. Корабът се суети над космодрумите в Китай, Русия и САЩ и накрая поема към африканската пустиня. Без да питат протоколно за разрешение африканското правителство световните лидери отиват на мястото на събитието, а от кораба една тръба изсипва върху тях тонове кафява смес и едва не ги удавя в изпражнения. Но пък и това си е пробив за науката, защото в лайната има непознати ДНК и семена… В този сборник обаче страниците са чисти. И определено има много семена.
Тодор ГРОЗДЕВ
