ПАНАГЮРИЩЕ. Художникът Нистор Хаинов е роден в средногорския град преди 50 години. Завършва специалността “Педагогика на изобразителното изкуство” в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Преподава рисуване в СУ “Нешо Бончев”, а учителската му кариера закръгли 28 години. На 23 април отпразнува половинвековния си юбилей, а от 1 юли е президент на Ротари клуб в бунтовния град.
Утре в Историческия музей Нистор Хаинов ще открие поредната си изложба живопис под наслов “Голгота”.
Той бе любезен да отговори на въпроси на “Знаме”.
- Г-н Хаинов, защо “Голгота”?
- В експозицията представям 34 живописни творби. Темата е Голгота в човешкия живот, която напоследък силно ме занимава и вълнува. Искам посетителите на изложбата да се замислят в името на какво Исус е страдал на своята Голгота и през какви изпитания е преминал. Всеки от нас е обречен да носи кръста си докрай, да извърви своята Голгота.
За мен всяка поредна изложба е първа. Освен картини, този път ще представя и книгата си “Мисли за живота”. Ще има музикални и актьорски изпълнения. Така посетителите по-трезво ще оценят и собствените си житейски изпитания. Защото без Голгота няма Възкресение, няма и постигнати успехи человечески.
- Кои други теми в изкуството са Ви любими?
- Истинските, от живота и природата. Важно е изкуството да се ражда от творци, здраво стъпили на земята. Нека те да знаят, че светът не се върти около тях. Той може и без нас, но ние без него не можем. Баща ми, лека му пръст, казваше: “Не сме пшеница, да огладим света, ако ни няма”. Мъдър човек беше.
Днес не мога да приема преиграването на псевдохудожници, които се правят на Рембранд и Пикасо. Иначе не могат един портрет да сътворят като хората.
- Откога рисувате?
- От дете. Една от картините в изложбата нарисувах, когато бях на 9 години. Радвам се, че оцеля във времето и посетителите ще я видят. Иначе от 1990-а, вече 28 години, ясно осъзнавам защо и какво творя. Художествения си занаят дължа на учителката ми по рисуване Анета Чуклева и на панагюрските художници Кръстьо Руйников и отишлия си от този свят Цветан Панчовски.
- Рисувате от малък, а избрахте учителската професия. Защо?
- Няма необясними неща. Помня, че в четвърти клас, в часа по руски език, реших, че ще стана учител. И детската ми мечта се сбъдна - съчетавам две дини под мишницата - учителството и рисуването. Те не ми тежат. Защото, когато има желание, търсим начин. Ако няма желание - търсим оправдание. Кабинетът ми в гимназията е вид художествено ателие. Там и в творческото ми ателие се раждат идеите за художествените платна. Рисувам всичко, което ме вълнува. То се случва около мен сега и се опитвам да хвана мига. За творбите си използвам маслени бои.
- Децата обичат ли да рисуват?
- Правят го още от първи клас. Важно е това желание и талант да се съхранят и развият нагоре по училищната скамейка. Сред моите ученици има изявени художници, на които предричам големи успехи в изобразителното изкуство. С тях организирам пленери, последният бе в Панагюрски колонии. Имената на талантливите по-малки и големи художници са доста, но ще спомена Анастасия Лулчева, София Николаева, Петър Петров, който откри изложба в Пазарджик.
- Къде могат да се видят Ваши Картини?
- Освен в изложби, в ателието и в кабинета по рисуване, мои творби присъстват в частни колекции в София, в САЩ, Холандия и на други места. Напоследък българинът купува картини, които подарява на свои близки и познати на празници, но въпросът е на какви цени.
При продажбата на изкуство си имам свои критерии. Посетители на изложби питат колко струва харесаната от тях картина. Ако купувачът има само 5 лева, ще му я продам за толкова. Защото тези пет лева за него са всичко. Ако пък милионер ми предложи баснословна цена за художествено произведение, категорично няма да му го дам. Такъв е погледът ми към моите работи и какви хора биха зарадвали.
- Какво предстои на Нистор Хаинов с интересно малко име?
- Кръстен съм на дядо си Нестор. Името ми е преиначено по панагюрски - като е, траскрибирано в и. Но никой не си избира как да се казва. Спомням си, че името Нистор носи герой от разказ на Иван Вазов.
- Отскоро сте президент на Ротари клуб в родния си град.
- Поех поста от първи юли на ротационен принцип. Приех го с чест и отговорност за бъдещата работа, която предстои. С клубовете във Велинград и Пазарджик вече проведохме ежегодния национален маратон около язовир “Батак” - един от малкото оцелели национални маратони у нас. Открихме и изложба от ротарианския пленер, организиран през лятото.
Дейността ни е чисто хуманитарна и се надявам да продължим да правим добро, защото то се връща на всеки от нас.
Пенка МИХАЙЛОВА
