ПАЗАРДЖИК. Тази седмица в един от излъчените епизоди на сериала „Откраднат живот” видяхме пазарджишкия актьор Александър Братоев. Той е и ръководител на Младежки театър „Приятели” към Младежкия дом в Пазарджик.
Пред „Знаме” актьорът разкри любопитни подробности за участието си.
-Как попадна в „Откраднат живот”?
- Във Facebook има групи за кастинги и аз, като всеки актьор, търсещ нови полета за изява, членувам в някои от тях. Така един ден попаднах на обява за мъж на възраст, близка до моята, и с описание, което се доближава до мен. Реших да се свържа с човека, публикувал обявата, и от него разбрах, че става дума за "Откраднат живот".
Зарадвах се, защото съм почитател на сериала и го следя от самото начало. След като разбрах за каква роля става въпрос, дойде притеснението. Макар да е епизодична, тя никак не е елементарна. За кратко време героят трябва да премине различни изпитания и да преживее крайни емоции. Да изиграя такава роля пред камера беше нещо, с което не се бях сблъсквал в досегашната си актьорска кариера, и малко се поколебах, преди да приема.
Но в крайна сметка съм актьор и работата ми е да влизам в най-различни роли. Така реших да рискувам и да приема предизвикателството. Изпратих снимки и чаках няколко дни от кастинг агенцията да ми отговорят кого е избрал екипът. И тъкмо бях решил, че са се спрели на друг колега, получих обаждане, че са решили да играя аз. Имах много малко време за пренастройване, защото два дни по-късно трябваше да съм в Киноцентъра Бояна, където е теренът за снимки на всички сцени от Болница "Свети Кирил".
- Разкажи за ролята си, доволен ли си от представянето си?
- Беше доста сложна. Играя онкоболен пациент, който научава, че ракът на панкреаса му е неизлечим. Той обаче не губи духа и чувството си за хумор. Дори пожелава да прави любов със съпругата си в болничната стая. Тя не се колебае дълго, макар той да е на системи и някой може да ги види. И тук идва изненадващата развръзка - точно докато са най-разгорещени, тя губи съзнание. Той е в шок и по-късно се разбира, че е получила инфаркт. Накрая умира. Моят герой се обвинява за случилото се, въпреки че реално няма никаква вина.
Сами виждате, че се наложи да изиграя няколко крайности - от емоцията на човек, който е смъртноболен, до краткия момент на щастие, а след това до абсолютната трагедия от смъртта на любимия човек. Бях притеснен и то не без основание. Но се хвърлих смело в задачите и ги изпълних така, както смятах, че трябва. По принцип, аз никога не съм напълно доволен от себе си, но в крайна сметка, режисьорът е този, който трябва да прецени. И когато той казваше: "Имаме сцената.", това означаваше, че е доволен от резултата и всички добре сме си свършили работата.
-Какви са впечатленията ти от снимките и екипа?
- Първото ми впечатление беше, че всичко е перфектно организирано. За всяко нещо, за всеки отделен детайл от снимачния процес си има конкретен човек, който да отговаря, и всички вършат своята работа професионално. Освен това, атмосферата е спокойна. Не се създава излишно напрежение, въпреки наситения и интензивен режим на работа.
Първия ден, когато трябваше да се явя в 7 часа сутринта, аз и колежката, изиграла моята екранна съпруга, отидохме заедно, но и двамата не познавахме добре мястото. Докато го намерим, закъсняхме с почти 30 минути. Вместо да се изнервят излишно, хората от екипа ни приеха с разбиране и организираха всичко по най-бързия начин, за да се навакса изгубеното време. По време на снимките покрай актьорите, освен режисьора и оператора, има още няколко души, които се занимават с различни неща. Дори има момиче, което носи вода или кафе, ако актьорът пожелае.
Имах само два снимачни дни, но беше изключително приятно да съм част от този тв продукт. Почувствах се жив и удовлетворен от работата си. Имах удоволствието да се запозная и да си партнирам с изключително талантливи мои колеги - Велислав Павлов, Диана Димитрова, Даниел Рашев, екранната ми съпруга Таня Пашанкова и нашата съгражданка Елена Карабойчева, на която обещах да я каня на представления в Пазарджик.
- Имаше ли комични, инфарктни или неловки моменти?
- Когато ми казаха да изпратя снимки, за да ме види режисьорът, ми предложиха още нещо. Поради спецификата на ролята, която включва и гореща любовна сцена, ми дадоха възможност аз да намеря моя колежка, която да им предложа. Разговарях с мои познати актриси, които сметнах за подходящи, но една беше заминала някъде, друга имаше ангажименти и т.н. Реших да публикувам обява във Facebook , че се търси актриса за такава роля. Изненадващо за мен, получих няколко обаждания. Препратих ги на кастинг в агенцията и от екипа избраха моя колежка, която играе в Малък градски театър "Зад канала". Наскоро с нея се бяхме запознали в социалната мрежа, но не бяхме имали визуален контакт.
В деня преди снимките се чухме, за да се разберем как ще пътуваме до Киноцентъра. Тя предложи да отидем с личния й автомобил. Както вече стана дума, малко позакъсняхме. Веднага ни изпратиха за гардероб и грим по бързата процедура. И тук дойде голямата изненада. Първото, което трябваше да снимаме около 8 часа, беше страстната любовна сцена между двамата съпрузи. Беше доста необичайно и, меко казано, странно да си "легнем" около 30 минути, след като се бяхме запознали. Но какво пък, професионализмът изисква да се правят и подобни неща, а партньорството ни пред камерата се оказа сполучливо (поне по мое мнение).
-Какви отзиви получи?
-Получих десетки поздравления, включително от колеги. За мен това е важно, защото актьорската работа е свързана с одобрението на публиката и мнението на всеки зрител е изключително важно за мен. Обади ми се приятел от Благоевград, който не бях чувал отдавна. Леля ми, която следи сериала, но не знаеше, че съм се снимал в него, беше приятно изненадана. А една позната млада дама ме спря на улицата , за да ме поздрави, малко след като беше гледала епизода. Най-горда с представянето ми беше майка ми, която е почитател на “Откраднат живот” от самото му начало.
Мила ТОДОРОВА
