На 1 ноември се навършват 130 години от рождението на Самотния странник Борис Георгиев
ПАЗАРДЖИК. Може ли изложба, организирана от едно читалище, да е на национално ниво, по думите на изкуствоведи? Отговорът е в галерия "Георги Машев". Изложбата на художника Борис Георгиев беше открита официално на 10 септември, може да се види до края на седмицата. Читалище „Пробуда“ – Пазарджик организира гостуването на 36 репродукции на художника, предоставени с радост от група интелектуалки от Пловдив, любители и почитатели на творчеството на Борис Георгиев. За картините Дружеството на пазарджишките художници предостави големия си салон.
Българското изобразително изкуство и културно пространство дължат реабилитация на художника Борис Георгиев – Самотният странник и Пастирът с мечтите. На 1 ноември се навършват 130 г. от рождението на Борис Георгиев ди Варна (1888-1962) – художникът на Духа.
„Художник, който се докосва до световната слава, остава приобщен към духовния елит на XX век. Рядко дарование на нашето изкуство, носител на нравствени ценности, духовно извисен. Явление в изкуството на XX век и българската живопис.“ - определя мястото му изкуствоведът Пламена Димитрова Рачева, директорка на Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна.
Приятели и почитатели на творчеството на Борис Георгиев от Пловдив и София присъстваха на откриването, което бе със слово и музика. Д-р Константин Златев – изследовател на делото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) и творчеството на Борис Георгиев, изнесе слово за художника, а с красиво изпълнение на дуо цигулка-виола от Мирослава Димитрова и Бояна Андреева публиката се понесе в други светове.
„И ако имаше Брод,
за да минат духовете ни
един към друг,
той щеше да е красивата пътека
на мистичната женска образност,
която си изваял в онези божествени лъчи-искри
в очите на жените,
пресътворени на картините ти,
очи – огледало на човешката душа.“ -
звучеше поетичната реч на Зорница Баракова, секретар на читалище „Пробуда“, която не скри, че е вдъхновена от творческия гений на Маестрото.
„Борис Георгиев в пътя си на самотен странник, на художник на душата, на духовен слуга на човечеството, на поет-съзерцател стига до далечни и екзотични страни – Индия, Бразилия, Аржентина, Италия, Германия, но винаги и навсякъде се представя като художникът от Варна, България. Подписва и картините си подобно на ренесансовия гений Леонардо от град Винчи, Борис Георгиев от Варна, казва Зорница Баракова. Художник, който знае 12 езика, свири на пиано, разбира от техника. Сред приятелите му са такива умове като Алберт Айнщайн, Рабиндранат Тагор, Николай Рьорих. Сред българските му приятели са семейство Владигерови, Теодор Траянов, Владимир Димитров – Майстора, Борис Христов. Среща се и портретира и българския духовен учител Петър Дънов. Не продава картините си. Те са негови деца, рожби. Подарява ги. (Често прави сам репродукции на своите портрети.) Издържа се от поръчките за портретите, но щедро раздава приходите си на бедните, чиито живот споделя на дело. Сам художникът определя мястото на своите картини: "Моите картини, изложени в различни държави, разтърсват съзнанието на пробудените души, търсещи Бога." Това е Борис Георгиев”, добавя секретарят на читалище „Пробуда”.
Сред картините особено впечатление прави портретът на принцеса Нилафур, рисуван през 1950 г. Картината е в постоянната експозиция на Варненската художествена галерия "Борис Георгиев", подарена от осиновената дъщеря на художника Вирджиния Георгиев-Джакомети. Сам Борис Георгиев казва, че по-красива от принцеса Нилафур жена не е виждал и рисувал в живота си.
Ангел АНАТОЛИЕВ
