Негово величество изпратил венец по самолет за погребението на първия председател
Пазарджишкото ловно-рибарско сдружение е едно от най-старите в страната, а в историята му има много любопитни факти. Началото е поставено на 18 ноември 1893 година с учредителното събрание на пазарджишкото ловджийско дружество „Стрела”, на което присъстват 62 ловци от Пазарджик и околните села. От запазените архиви става ясно, че още на 8 януари 1898 г. е издаден кметски приказ по предложение на местната ловна организация, с който се забранява биенето на дивеч за определен период. През 1911 г. ловното дружество в Пазарджик създава със собствени финансови средства и първата специализирана ловна стража. До 9 септември 1944 г. се сменят 4-5 ръководства. През 1929 г. в Пазарджик се основава спортното риболовно дружество „Марица”, а от 1932 г. между двете сдружения текат разговори за обединяване и тъй като голяма част от членската им маса се припокрива те се обединяват в една организация през 1947 година.
Екологичната природа на пазарджишките ловци си казва думата още в началото на 20-и век
Те усилено развиват и поддържат развъдниците: „Балдевско корито”, „Новаковец”, „Тополнишко корито”, както и ловището „Текира”, а по-късно построяват една от първите в страната фазанарии, която струва 200 хиляди тогавашни лева. През 1959 г. в близост до нея членовете на дружеството създават рибно-стопански комплекс за производство на шаранов зарибителен материал, чийто капацитет е 1 милион екземпляра годишно. В началото на 50-те години на миналия век в Пазарджик вече съществува ловно стрелбище, с три машини, а през 1965 г. техния брой е вече 15. В местността Писковец край Пазарджик през 1980 г. се изгражда модерен ловно-стрелкови комплекс за дисциплините „Трап”, „Скийт” и „Бягащ заек”.
Първият председател на ловното дружество „Стрела” в Пазарджик е Йосиф Хинек Майер,
станал национално известен като прокурорът по делото за убийството на Алеко Константинов. Файтонът с трупа на Щастливеца в Пазарджик спира първо пред неговата къща (тя била срещу църквата „Света Богородица”), а той незабавно отива в Радилово и арестува убийците. Йосиф Майер е роден в бедно семейство през 1854 г. в Прага. Завършва класическа гимназия и на 17 години вече е студент в юридическия факултет като се с издържа с преподаване на латински, гръцки, немски и френски език на деца от заможни семейства. През 1882 г., заедно с други чехи, той напуска родината си и пристига в България, която има огромна нужда от квалифицирани кадри и специалисти за управлението на страната. Установява се в Татар-Пазарджик, привлечен от красивата природа в околностите на града. Висококвалифициран юрист, той работи последователно като съдия, прокурор и адвокат. Невероятният му интелект, голямата му ерудиция и богата обща култура бързо спечелват на чеха авторитет и уважение сред пазарджишката общественост. Майер умира като народен представител на 13 юни 1930 г., а на погребението му биплан хвърля венец от царя. Бил е депутат в четири народни събрания и съветник на цар Фердинанд. Пред „Знаме” неговият внук Йосиф, когото наричат Пепо Майер, разказваше, че дядо му е бил пръв приятел с художника Иван Мърквичка, който неведнъж му е гостувал в Пазарджик на маса с хубави мезета и каси пилзенско пиво-специална доставка от Чехия.
Мирови съдия пък е подпредседателят на новоучереденото ловно дружество е Гого Петров
Той произхожда от възрожденски варошки род в тракийския град като семейството им притежава една от първите къпални в населеното място известна като Турската баня, която поддържа санитарно-хигиенните норми на пазарджиклии дори до средата на 70-те години на миналия век. Именно от там е и прозвището на рода Банаджиите. Петров работи над 20 години като мирови съдия и почти през цялото това време е ревностен сътрудник на списание „Природа”. Сред пазарджишките ловци е известен като отличен стрелец и вещ познавач на биологията и местообитанията на дивеча.
Любопитен факт е, че през 30-те години на миналия век член на пазарджишкото дружество става и
първата жена-ловец, която била наричана Пазарджишката Диана
Това е Вера Минчева. Тя е завършила музика в Италия като преподава пиано и други музикални инструменти на децата в Пазарджик. Вера Минчева е не само човек с широки познания в областта на културата, но е и една от новаторките с „разкрепостено” мислене в патриархалното общество, което смята, че мястото на жената е в къщата - и особено в кухнята.
„Диана” е и много красива. Доживява дълбока старост като много от ловните истории за живота на местната организация от онова време са разказани именно от нея.
Така станало, че
пазарджишките ловци и царя от лов отбили
По разкази на тогавашни съвременници случаят станал някъде в периода 1906-1911 г. На един излет групата пазарджишки ловци поела на лов по стария път за София (от Пазарджик през Бошуля и Ветрен). На около половин километър пред моста на Тополница ги пресрещнал луксозен файтон. От него слязъл не кой да е, а цар Фердинанд. Негово величество бил предния ден на лов във Ветрен и на сутринта решил да половува край Пазарджик. Местните ловци благодарили на владетеля, но пояснили, че според изискванията, той трябва да е записан в тетрадката, а тя е у ловния надзирател. Който пък за беда тръгнал на лов точно в обратната посока. Царят попитал няма ли начин да се присъедини към тях, но след като окончатело ударил на камък, се качил на файтона и потеглил за София. Оставил на ловците три малки секвои
като им обяснил, че те са много рядък вид и ще бъде хубаво, ако те ги засадят някъде в полето. Фердинанд и файтонът му се изгубили по пътя, а водачът на ловците се обърнал към тях: „Айде бе, ще вървим ние цял ден по царския… и царските му прищевки, а няма да ловуваме!”. За да не им тежат секвоите, но и за да не стават зян –те ги засадили непосредствено до пътя. Дърветата и днес издигат величествена снага край подстанцията до Пазарджик.
Друга любопитна подробност е, че внукът на Йосиф Хинек Майер, споменатият по-горе Пепо Майер, е донесъл в Пазарджик
първия епаньол бретон - кучето било подарък от немски офицер
Това станало през 40-те години. „През 1940 година бяхме в Кавала. С немците бяхме приятели, а един от тях ми подари епаньол бретон. Това беше първият епаньол бретон в Пазарджик. Немецът бе командир на рота, която копаеше подземен телефонен далекопровод. Купил кучето от Солун и като разбра, че съм ловец и храня със зайци полка, докато минирахме залива, веднага ми го подари”, разказа пред „Знаме” приживе дядо Пепо, който ходеше на лов и на 90-годишна възраст.
Тодор ГРОЗДЕВ
