На 22 септември се навършват 110 години от обявяването на Независимостта на България. На този ден ние отдаваме заслужена почит към строителите на съвременна България, които решително и непоколебимо изпълняват отечествения си дълг на 22 септември 1908-а. В този акт виждаме продължение на държавно-строителната традиция, възродена с делото на априлските герои от 1876 година на Оборище, на Привременното правителство с Главното знаме - държавен символ, с който всичко е възможно ...
Българската историческа наука определя обявяването на Независимостта на 22 септември 1908 година като
върхов момент в държавното ни развитие
За да стигнем до него, трябва да преодолеем множество препятствия от обективно и субективно естество. Трябва да се извърви път на създаване на предпоставки във вътрешното ни развитие, на дълга и трудна дипломатическа подготовка. Това е процес на синхронизиране на действия между монархическата институция и правителство, триумфирал в смелия акт на обявяване на Независимостта. Такава е стратегическата цел на българската ревизия на Берлинския договор, извършена мимо волята на великите сили. Тридесет години са необходими за историческа ферментация на икономическо, политическо и духовно развитие, достигнало тържествен завършек с царския Манифест, прогласен от Царевец. С тази стъпка монарх, правителство и народ, пред Европа и света, правят
заявка за самостоятелност,
международно призната едва след подписания на 6 април 1909-а протокол в Цариград, според който ”императорското отоманското правителство признава новото политическо положение на България”.
Обявената преди 110 години българска Независимост има своето конкретно историческо съдържание. С постигането й ние отхвърляме васалната си зависимост от султанска Турция. Преставаме да плащаме задълженията на Турската империя към великите сили, придобиваме собствеността върху Източните железници, можем да сключваме самостоятелно договори с другите държави, придобиваме право на самостоятелни дипломатически мисии. Привилегиите на поданиците на европейските сили са отнети, което позволява почтена конкуренция на българска територия. Завземането и откупуването на Източните железници утвърждава стопанската самостоятелност на България като пример за вкарване на чуждестранните дружества в руслото на българските закони.
„Провъзгласяването на независимостта има народопсихологическо отражение, защото
се скъсва и последната верига,
свързваща юридически българската държава със съседната империя. Князът не е задължен вече да целува ръката на султана, а българите зачеркват напълно и окончателно унизяващото чувство на подчиненост спрямо довчерашните господари.
„След извършването и защитата на Съединението в Българската криза през 1885-1886-а, провъзгласяването и признаването на Независимостта в Балканската криза през 1908-1909-а е най-яркото събитие, с което
българите доказват силата на своето единство
и се опират с вяра на собствените си възможности. Те се изправят срещу меродавната воля на европейските сили, нарушават омразния им Берлински договор и за почуда на Европа спечелват със своето нараснало самочувствие. Дипломатическите канцеларии в европейските столици се надпреварват да предлагат разни комбинации, за да върнат поне отчасти предишното международно положение на България, обаче от София се чува само една единствена дума:
„Независимост”
Ни повече, ни по-малко. Парите, особено когато са много и златни, имат значение, но независимостта е безценна и си струва да се брани „до кръв”.
Днес от 110-годишното разстояние на времето такава декларация може да звучи някому високопарно, но нищо не можа да спре нашите деди да отстоят с кръвта си независимостта на България в трите войни за национално обединение.
Всяка година на 22 септември ние изразяваме синовната си признателност към българските държавници след Освобождението, които последователно работят за извоюване на Независимостта, с което изпълняват завета на Левски „да бъдем равни на другите европейски народи”. Така отреди историята ...
Ние изпитваме гордост, че в това свято дело участват такива личности като генерал Стефан Паприков от Пирдоп - възпитаник на Панагюрското класно училище, външен министър в правителството на Александър Малинов, координирал дипломатическите акции при правителствата на великите сили и допринесъл за успешния завършек на българската кауза за обявяване и защита на независимостта, Атанас Шопов от Панагюрище - дипломат с успешна мисия при защита на българските национални интереси за признаване на независимостта от турското правителство, Андрей Ляпчев от Ресен/Македония/ - министър от правителството на Александър Малинов, деец на Съединението, подпомогнал неговата подготовка в Панагюрище през 1885-а, с решаващ принос в успешното завършване на преговорите за признаването на независимостта на България от страна на Турция и европейските държави.
Честит празник на всички българи!
