Вчера в художествената галерия “Станислав Доспевски” бе открита изложба живопис на големите български художници Иван Пенков и Иван Милев. В експозицията са представени 39 творби - 26 на Иван Пенков и 13 на Иван Милев, съхранени във фондовете на художествените галерии в Стара Загора и Казанлък.
Изложбата може да бъде посетена до края на октомври.
- За нашата галерия е чест да покажем произведенията на двама изявени майстори на четката - Иван Пенков и Иван Милев, заяви директорът на галерията Леон Бабачев. Творбите на родените в една и съща година (1897-а) творци са свързани с най-прекрасните страници от българското изкуство от 20-те и 40-те години на миналия век, допълни той.
И поясни, че традицията за обмен на художествени колекции между галериите в страната продължава.
Наскоро творби на големия пазарджишки художник Георги Машев гостуваха на галериите в Плевен и Русе, допълни директорът Бабачев.
Иван Пенков, бащата на Георги (Джони) Пенков, е роден в Казанлък. Син е на Георги Пенков, фотограф и издател. Първите му картини са показани през 1914-а в ученическа изложба в родния му град. Две години по-късно излага и в Търговската гимназия в Бургас, където учи. През 1919-а е приет в Художествената академия в столицата. Негови преподаватели са Петко Клисуров, Борис Михайлов, Стефан Баджов, Харалампи Тачев и други. А с големия Дечко Узунов са състуденти. Заедно с него през 1922-а откриват изложба.
Иван Пенков учи две години живопис в Мюнхенската академия при проф.Майерхофер.
Първата си самостоятелна изложба реди в Тръпковата галерия в София. Там се открояват платната “На чешмата”, “Манастир”, “Задушница”, “Майка с дете”, “Богомолци”. А през 30-те години - “Паисий”, “Жътвар”, “Рилски манастир” и други.
Иван Пенков е и сценограф
на постановки като “Тебеширеният кръг” на Клабунд, “Дванайста нощ” на Шекспир, “Майстори” на Рачо Стоянов, “Волпоне” на Бен Джонсън, “Когато гръм удари” на Пейо Яворов. Последното му театрално творение е “Езоп” от Фигейрелдо през 1956-а.
През 1957-а инфаркт покосява фатално големия български художник.
Живописното му творчество е притежание на Националната художествена галерия, на Софийската градска художествена галерия и на галериите в Стара Загора и Казанлък.
Наричат Иван Милев най-българският художник
заради българското начало в творчеството му - с колоритния бит и дух на нашенеца. В картините му са събрани епохи, легенди, царства, небесни селения. Преобразявал е всичко край себе си така, че то да е в хармония с красотата на вътрешния му свят.
Иван Милев открива първата си самостоятелна изложба през 1917-а в родния Казанлък. Две години учителства в карловското село Коручешме. През 1925-а завършва специалността “Декорация” в Художествената академия. Със съгражданина си художник Иван Пенков са автори на сценографията на “Тоз, който удря плесница” на Леонид Андреев, постановка на Народния театър. Илюстрира книги на известни наши и чужди автори - Светослав Минков, Ламар, Владимир Полянов, Едгар Алан По. Ханс Хайнц Еверс и други.
Иван Милев си отива от този свят на 25 януари 1927-а, ненавършил 30 години.
Пенка МИХАЙЛОВА
