ПАНАГЮРИЩЕ. Навръх християнския празник Рождество на Пресвета Богородица - 8 септември, художникът Манол Панчовски отпразнува 60-я си рожден ден. Той започна в местната църква “Света Богородица”, в която с тържествена литургия и в присъствието на висши духовници бе отбелязана 200-годишнината от съграждането на храма. Рожденият му ден продължи с много пожелания от приятели и близки за здраве и късмет.
“Знаме” също честити 60-годишнината на Манол Панчовски и му пожела сполуката на твореца да не го напуска.
Художникът бе любезен да отговори на въпроси на наша репортерка.
- Г-н Панчовски, как се чувствате на 60?
- Щастлив. Роден съм на един от най-хубавите празници - Рождество на Пресвета Богородица или Малка Богородица, както я наричат. И знам, че Божията майка ме закриля и подкрепя в живота и в това, което правя. Благодаря й. Само не ме питайте как са минали шест десетилетия. Като един миг! Чувствам се добре и с надежда очаквам следващите десетилетия. На тази възраст човек придобива самочувствие, че годините му не са минали напразно и направеното от него остава. Като картините, например.
- Кога разбрахте, че можете да рисувате?
- От дете гледах как го прави брат ми Цветан Панчовски, който си отиде от този свят само на 45. С четири години по-големият от мен брат завърши Художествената академия в Ленинград (сега Петербург). Два негови портрета са част от постоянната изложба в зала “Радулов” в пазарджишката галерия “Станислав Доспевски”.
Там е и моят портрет “Дядо Пенчо”. Творбите ни получиха националното отличие на журито на Националната изложба на портрета през 1984-а.
Да се върна на моето прохождане като художник. Любопитството ми към това как върху белия лист на брат ми се раждаха красиви неща ме запали и аз да опитам още в трети-четвърти клас. Помагаше ми батко, той ме подготви да кандидатствам в Художествената гимназия в София, която завърших през 1977-а. В Академията не ме приеха, но не съжалявам. Мои съученици от Художественото училище са “академици”, но по-добри художници от мене така и не станаха.
Признавам, че за да съм това, което съм като творец, дължа на брат си. Той ми даваше кураж, че мога и по-добре, а по-трудната част - техниката, всеки сам си я усъвършенства. Меракът, а не облагите от рисуването е моето верую.
- Кои са любимите Ви теми?
- Жената и голото женско тяло. Нямам обяснение защо - желанието да посегна към четката ми идва отвътре. В картините си изразявам физическата и духовната красота на жената, създателката на живота. Портретите и художествените композиции също намират място сред творбите ми. Напоследък се увличам по абстрактните изображения - нещо, което в Художествената гимназия ни бе забранено да правим. Далече от вкуса ми са пейзажите и портретите на мъже.
В рода си нямаме художници, Но Господ е белязал мен и брат ми да създаваме красота. Картините се раждат на мига, без да ги мисля, без проекти.
- Как подбирате картините си за изложба?
- Трудно. Първо на мен трябва да харесат, а после на другите. Макар че понятието кое е добро и кое не е има хиляди разновидности. Чужди мнения не приемам, нито се съобразявам с това какво ще кажат хората. Нужно е още време българинът да се научи да разграничава естетическата красота на женското тяло от порнографията. Преди години бившата директорка на музея в къщата на Димчо Дебелянов в Копривщица свали от моя изложба четири картини, защото не били за пред хората. Експозицията бе по повод Дебеляновите вечери в родния му дом. Неприятно, но факт.
- Помните ли първата си изложба?
- Не мога да я забравя. През 1980-а участвах в обща експозиция в Пазарджик. На картината нарисувах една петолевка от първата ми заплата като художник в панагюрската фирма “Оптикоелектрон”.
Имам самостоятелна изложба в Асеновград. Предпочитам да излагам заедно с някой колега - така нещата се получават по-добре. Такива са изложбите “Съквартирантите” в София, открита от Бисера Йосифова, в Пловдив, в Хасково, Брацигово, Велинград и на други места. В повечето случаи събирам творбите си в каталог. А от 1991-а се грижа за сбирка от над 1000 картини във фонда на Историческия музей.
Двете мои картини от изложбата в Торино, Италия, през юли тази година, подарих на асоциацията, организирала проявата. Нейна председателка е българската художничка Николинка Николова.
- Купуват ли българите в днешно време картини? В частност Вашите?
- Рисуването е скъпо занимание, а любителите му предпочитат да ги купуват като сувенири - почти без пари. А това няма как да стане. Може би трябва да се изчака… Рисувам с маслени бои и творбите си заслужават цената. Но мои картини се купуват, не мога да се оплача. Лошото е, че не ги предлагам за продан. Защото с мъка се разделям с всяка от тях.
- Какво предстои на Манол Панчовски?
- След селекция мои творби са одобрени за участие в международното биенале на малки форми - 60/60 см и по-малък формат. Във форума, който ще се състои в плевенската галерия “Илия Бешков” от 18 до21 декември, участвам за четвърти път. Там ще рисуват и колегите от Пазарджик - Славчо Славчев, Евгения Панчова, Никола Стоименов. Вярвам, че отново ще се представим достойно, убеден е Манол Панчовски.
Пенка МИХАЙЛОВА
