Четирима членове на пазарджишкото туристическо дружество „Алеко” приключенстваха в Непал. Камелия Нишкова, Александър Ванчев, Светослав Милков и Деси Попова дълго се подготвяли за пътешествието, а сега емоциите не ги пускат. От доста години алековци не са стъпвали в Хималаите, затова те тренирали усърдно по нашите планини, заредили се с медикаменти срещу височинна болест, но... По-долу публикуваме дневника на групата, воден от Камелия.
Отдавна мечтаех да отида в Непал, но винаги съм си мислела, че пътуването е скъпо. Но един ден, както си пиехме бира с приятели, направихме план и решихме да осъществим една мечта. Намерихме изгодни билети и заминахме за Катманду - столицата на Непал. Летището е малко, бедно, платихме за виза 30$ и се отправихме да търсим такси, което да ни закара до хотела, където оставихме багажа и отидохме да платим разрешително за обиколката на Анапурна. Проучихме в колко часа тръгват автобусите за гр. Besisahr и сутринта в 5,30 бяхме на автогарата. Качихме се на автобуса и разстоянието от близо 200 км изминахме за 10 часа. Автобусът спираше във всяко населено място и се тъпчеха хора, чували със стока, животни… В 16 часа стигнахме в града, откъдето бяхме решили да наемем носачи и джип, за да ни закара до някъде. И така след пазарлък поехме на път и стигнахме до Chamche (1130 м). В планината лоджите са много уютни, чисти и готвят вкусно. Стаите са с по две-три легла и евентуално баня и тоалетна.
Ден първи
Chamche /1130 м/ до Timang /2350 м/. Сутринта станахме в 7,00 часа и тръгнахме. В ниското ходехме доста бързо, по широк път, малко неприятен, тъй като имаше много прах. По маршрута има на 1 час лоджи, където почивахме или обядвахме чеснова супа, която беше много вкусна. Както си ходех, падаха камъни пред мен. Погледнах да видя кой ги бута – маймуни. За деня минахме 21 км и 1220 м денивилация. От Timang видяхме и първия осемхилядник – Манаслу.
Ден втори
Timang (2350 м) - Uper Pisang (3310 м). Сутринта станахме в 6 часа и всяка следваща също, тъй като времето е по-ясно и има гледки докъм 11 часа. През този ден от трека пред нас започнаха да се откриват уникални гледки към върховете Анапурна І /8091м/, Анапурна ІІ /7937 м/, Анапурна ІІІ/7575 м/, Анапурна ІV / 7535 м/. Стигнахме до Uper Pisang /3310 м/, хубаво село, има старо училище и тибетски манастир, който заслужава да бъде посетен .
Ден трети
Uper Pisang /3310 м/ - Manang /3540 м/. Има два маршрута, долна пътека, която е по прашния път, а горната е стръмно продължително изкачване на 420 м. денивелация до село Ghyaru /3730 м/). Горната пътека е най-панорамната от целия трек. Гледките са уникални, заслужаваше си изкачването. Носачите ни нещо не ги биваше, ходеха доста бавно, ние ги изоставяхме и си правехме срещи в следващо село. Обмисляхме на единия да му кажем да си тръгне, защото нямаше екипировка за превала, а не се знае какво ще е времето, има ли сняг и т.н. , а и много ни бавеше. Но за наше улеснение сам прецени нещата и ни каза, че няма да продължава. Така започнахме да търсим нов носач. В Мanang избрахме по-луксозна лоджа за нощувка, тъй като ще останем две вечери, а и там е последната възможност да се изкъпем. На по-високо не е препоръчително. Нощувката ни беше 4 долара, вечеряхме бургер от як.
Ден четвърти
Manang /3540 м/ – останахме втора нощувка за аклиматизация до езерото Ice Lake /4600 м/. Имаше диви кози – blue sheep. Преходът е 3 часа и тук вече се усети височината.
Ден пети
Manang /3540 м/ – Jk Kharka /4050 м/ – 9 км. Стигнахме по обяд преди другите туристи си и си намерихме места за нощувка. Починахме си и направихме 300 м изкачване над лоджата. Тук за пръв път видях як. Вечерта в столовата палят печката с малко дърва и изпражнения от як, мирише лошо, но се все пак е топло. В стаите си е студеничко, но пък има пухени завивки.
Ден шести
Jk Kharka /4050 м/ - Thorang Phedi /4450 м/ - 6 км. Стигнахме към 11 часа, толкова хубава и чиста столова ,имаше всякаква храна за ядене - италианска, непалска, индийска , китайска. Изкачихме се до 5000 м на един връх над High Camp /4850 м/.
Ден седми
Thorang Phedi /4450 м/ – Thorong Pass /5416 м/. Носачите ни казаха , че трябва да станем в 3 часа сутринта и най –късно в 4 часа да сме тръгнали, защото след обяд се разваля времето. И така с челници в редичка по тъмно се запътихме към High Camp /4850 м/ - 1 км, 1 час – много стръмно изкачване, но ние го бяхме минали предния ден , след това пътеката е полегата и много приятна за ходене, ако си на 2000 м височина, но над 5000 м на доста хора им беше трудно ходенето. На тези, на които им беше трудно и лошо, им предлагаха качване с коне до превала. В 8 ,00 часа бяхме на Thorong Pass /5416 м/. За мен беше невероятно преживяване, тъй като до сега не се бях качвала на такава височина. Нямах признаци на височинна болест, дори главата не ме болеше, може би от вълнение. Постояхме около час и започна едно мъчително слизане към Muktinath, кралство Mustang – първото населено място след толкова дни в планината. Но в момента, в който влязохме в града, исках да се върна обратно. Туристи от цял свят идват да го видят, мръсотия е и веднага взехме решение да избягаме. Имахме късмет - оказа се, че има автобус до град Jomson /2760 м/. Пътуването беше меко казано страшно, затова повечето туристи ходят пеша в прахоляка. В Jomson има малко летище до Pokhara и Katmandu. Ние имахме 5 -6 дни до полета за България и взехме решение с автобус да си завършим обиколката. От града се вижда връх Dhaulagiri /8167 м/ . Останахме две нощувки и на десетия ден рано сутринта с автобус до Tototpani /1200 м/ - 12 часа , по мои изчисления са около 48 км. От високата снежна планина се слиза в джунглата – влага и жега. Нощувахме в лоджа, хапнахме като бели хора и пак се почна мъчително пътуване с автобус 10 часа до град Pokhara. По пътя имаше срутване и чакахме машина да разчисти камъните, след това гума спукахме и т.н. Градът е много хубав, няма нищо общо с Katmandu , чисто, луксозни хотели, магазини , барове, ресторанти, дискотеки. Направихме разходка с лодка в едноименното езеро, от което има гледка към Anapurna и тук останахме две нощувки - 11 и 12 ден. Питахме в една агенция за разходка в джунглата , казаха сами да си я организираме , много по-евтино излиза и на 13 ден вече пътувахме за националният парк „Читван“, разпрострял се на 930 км2. Някога е бил една от най-хубавите гористи и пасищни области в Азия. Сафарита с лодки и джипове и пеши преходи, водени от природозащитници и опитни водачи, изследват речното царство и неговата разнообразна фауна, сред която само видовете птици, казват, са над 500.
Превалът Торанг Ла - най-високата точка на прехода - 5614 метра надморска височина
Ден 14
Беше доста емоционален – станахме в 6 часа сутринта за сафари със слон, след това в лодка за 10 човека/ лодката е направена от издялано дърво, едва ли ще попречи на крокодил да я обърне или надникне в нея / плаване в река с крокодили и накрая сафари с джип (групата успяла да заснеме и крокодили от една ръка разстояние, б.р.).
Ден 15
Рано сутринта хванахме автобус за Katmandu , пътуването беше неестествено – чист автобус, климатик, няма правостоящи пътници. Стигнахме следобед в 18 часа, взехме си излишния багаж от хотела, който го бяхме оставили на съхранение и с такси потеглихме към летището. Така завърши нашето щуро пътуване.
