- Когато си отива български художник, родината ни обеднява с един талант. Никола бе мой близък приятел, българин до невъзможност. Дълго живя във Франция, но не стана парижанин. При идването си в България излагаше най-новите си творби първо в галерия “Боев”, после в други галерии. За него рисуването бе морална необходимост. Вървя по неповторим творчески път - истински аристократ на живописта. Убеди ни, че носи излъчване на голям творец и ни внуши, че е велик живописец.
Трудно ми е да се сбогувам с Никола Манев Последният ми разговор с художника бе в 11.15 часа на 21 август - два дни, преди да си отиде. Това съм запечатал в личния си бележник. Споделих с него, че в молитвите си пред Бога се моля за здравето му. На въпроса ми как е, той промълви: “Защо да се заблуждаваме”. И нищо повече. Явно е предчувствал близкия си край.
Удостояването му със званието “Почетен гражданин на Пазарджик” го направи истински щастлив. Спомена ми, че в родния си град е преоткрил себе си, срещнал е много приятели и ценители на изкуството му.
Жалко, че си отиде от този свят творец с висока обща култура, която показа и в отговорите на философските въпроси в едно мое интервю.
Надарен човек, заключи приятелят му Хари Харалампиев, който е председател на Общинския съвет в Пазарджик.
Пенка МИХАЙЛОВА
