ПАЗАРДЖИК. Сензационната новина, че художникът Никола Манев, който винаги подчертаваше, че е чирпанлия, е роден в Пазарджик, научихме преди откриването на първата му изложба в арт галерия “Боев” на 28 май 2009-а. За доказателство той ни показа личната си карта, където черно на бяло бе записано: роден в Пазарджик.
Какво още сподели тогава известният творец, вижте в част от интервюто на наша репортерка ден преди откриването на изложбата.
- Г-н Манев, в Пазарджик откривате за първи път своя изложба. Какво Ви доведе тук?
- Поканата на галериста Огнян Боев да гостувам с мои произведения в деня на Възнесение Господне. Изкуших се, защото Спасовден е един от най-хубавите християнски празници. Освен това на 28-и съм видял бял свят, но не през май, а през август.
С г-н Боев се запознахме на откриването на моя изложба в пловдивската галерия “Филипополис”. И се харесахме. Приех любезното му предложение с охота, защото обичам да излагам творбите си извън София, Париж и Лондон. Освен това за мен Пазарджик е особен град - малцина знаят, че тук за пръв път съм поел глътка въздух. Макар че голямата ми радост и болка си остава Чирпан - по-беден и скромен от Вашия, но там са корените на дедите ми.
Хубаво е, че за първи път пазарджичани ще видят мои работи на собствена територия. Това ме прави щастлив.
- Тази е 127-та поред Ваша изложба. Може ли да я представите с думи?
- Картините са от последната една година. Трудно мога да ги опиша и с най-красивите слова. Посетителят сам трябва да усети рисунъка и ако го приеме с очите и сърцето си, значи съм си свършил работата. Заставайки пред бялото платно, никога не съм съзнавал какво правя. Няма и сигурност какво ще се получи. Правя това, което ми извира отвътре, от душата. Досега няма открита рецепта за шедьовър.
Вълнението при откриването на всяка изложба е огромно, защото няма нищо по-хубаво от това да бъдеш признат от другите. Ние можем да имаме самочувствие, но единственият критерий за красиво и грозно са посетителите.
- Кога разбрахте, че можете да рисувате?
- Доста късно, бях на 13 години. Спомням си, че нещо изригна отвътре у мен и момчето си каза: “Ти ще ставаш художник”.
Първата ми детска рисунка намери място в изложбата, открита в столичната Градска художествена галерия на “Гурко” 1. Под рисунката на листче бе написано “Даровито дете”. Това бе първата ми оценка.
- Казахте, че живеете в две държави - родната България и Франция. Какво Ви даде чуждата страна?
- Много ми даде Франция. Отидох в една великолепна страна, с нейната романтика, с художниците й, с всичко това, което знам като дете от филмите на Рене Клерк. Отидох с идеята да не се връщам. Франция ме направи повече българин. През всичките 47 години придобивах повече самочувствие, че съм се родил в България. Това не са патриотични думи, хвърлени на вятъра, а чиста реалност.
Франция, вместо да ме претопи, да ме направи французин като всички други, ми даде възможност да се развивам свободно като български художник. Тя ме накара да обичам България.. Франция е една голяма демокрация, за която можем само да мечтаем. Аз обожавам Франция и Париж и съм дълбоко влюбен в тях.
- Като се поровите в миналото, откъде идва тази любов?
- От баща ми, архитект по професия, проектирал къщи и в Пазарджик. Беше франкофон и от ранна възраст ме зарази с бацила за Париж. Още на 10-годишна възраст ми донесе таке от Франция, което бе първият ми контакт с тази страна. На него пишеше, че дъждът не може да минава през него. Аз си го слагах, отивах пред огледалото и се виждах вече на Монмартър. И това се случи наистина. Със същото таке като студент отидох в Академията за изящно изкуство. Колегите ме взеха за парашутист - само те и селяните носели такива такета. Тази мода да се носят такета отдавна беше отминала, още от младостта на баща ми.
- Но и чирпанският Ви корен се оказа здрав и дълбок.
- Българската жилка я нося от баба ми Кера Манева от Чирпан, майката на баща ми. Тя е първата жена в моя живот, тя е голямата ми любов. Защото човек може да има всякакви любови - и романтична, и платоническа, и сексуална. Обаче баба ми е жената, която най-много ми е дала любов към България и хората. Няма да се изтрие от съзнанието ми нейният двор с костенурките и голямата круша.
Баба Кера е моята икона, пред която благоговея. Затова моите корени са жилави и здраво свързани с Чирпан. С празниците, които правя за този град, искам да се отблагодаря за ласката, първата палачинка и грижите на баба Кера към мене като дете.
Пенка МИХАЙЛОВА
Архив “Знаме”, брой 96 от 29 май 2009 година
