ВЕТРЕН. На 25 август археолози започват проучванията на Римската пътна станция, известна под името Бона Мансио (Добрата станция). Намира се в местността Асардере, на 4-5 километра от града, отляво на пътя за Бошуля.
В третото археологическо лято ще участва екип с научен ръководител Александър Манев, докторант от Националния археологически институт с музей при БАН. Негови заместнички ще са Вяра Петрова от Археологическия музей в Септември и Ангела Пенчева от фондация “Балканско наследство”. В екипа ще се включи и Валентина Танева, археоложка от Регионалния исторически музей в Пазарджик.
Очаква се в тазгодишните разкопки да бъдат изяснени особеностите на укрепване на съоръжения на изток от крепостната порта. Предвижда се и разширяване на проучванията във вътрешността на крепостта. Там са разкрити добре запазени останки от сграда, долепени до вътрешното лице на т.нар. куртина - крепостна стена между два бастиона. Изясняване на стратиграфията там ще хвърли светлина върху хронологията на строителните дейности за укрепване на съоръженията.
В района извън укрепената площ ще бъде проучено
средновековно жилище от 11-12 век,
разкрито през миналогодишния сезон. Ще бъдат търсени евентуални останки от античния и късноантичния период в същото жилище. Виждат се разкопки и в северна посока на обекта.
Заедно с българския екип, в археологическото лято ще се включат за трета поредна година 11 представители на фондация “Балканско наследство” -
доброволци от САЩ, Англия, Франция и Хонконг
Двама от младите археолози ще са за втори път на обекта. Проучванията ще продължат до 23 септември.
Средствата за работата на българския екип - 10 хиляди лева, са осигурени от Министерството на културата, уточни Вяра Петрова, заместник-ръководителка на проучването на Римската пътна станция Бона Мансио.
Преди две години проучванията започнаха от най-съществената част на обекта -
монументалният му вход
Разкритите останки сочат масивно укрепително съоръжение или кастел (укрепена кула за охраняване на пътища) от римската и късноантичната епоха с площ около 6 декара.
Разкритите досега останки представляват главна порта на късноантичното укрепление, защитено с кули от двете му страни. След управлението на император Константин Велики, късноантичната старина се е сдобила с
масивна укрепителна система,
претърпяла промени в по-късен период, преди края на шести век, уточняват проучватели на пътната станция. Тя има формата на неправилен четириъгълник с 4 кръгли и една квадратна кула с размери 4 на 4 метра. Двете страни на входа и части от кулите са зидани от масивни обработени камъни на редове, споени с бял хоросан. От вертикалната страна стените са запълнени с римски бетон. Крепостната стена е с дебелина 2.60 метра. Има и следи от градеж с редове от камъни и от римски тухли. Разкрити са и пластове от късната античност, датирани от 4-6 век - последният период от съществуването на крепостта Бона Мансио.
Една от съществените за археологическата наука находки е част от
нагръден бронзов кръст
Това е доказателство за християнския характер на материалната култура по нашите земи в тази епоха. Откритите в полувкопаното жилище (11-12 век) 20 цели керамични съдове са грубо изработени на ръка, но с красива врязана украса. Предметите са свидетелство за новодошли заселници, използвали останките на разрушената крепост за подслон. Проучвания са правени и на полето извън крепостната система. Целта е изясняване живота на хората извън оградената площ. Там е намерено жилище с огнище от шести век. Под него са разкрити две вкопани ями от късноантичния период.
Римската пътна станция Бона Мансио е една от археологически идентифицираните пътни станции по трасето на най-важния път на Балканския полуостров,
свързващ Рим с Константинопол и неговите провинции
Съществуването й е потвърдено в антични пътеводители. По време на турското робство станцията е преименувана на Асар. А в картата е отбелязана като отделна административна единица под името Асарджик.
След проучването археологическият обект ще се превърне в привлекателна туристическа дестинация за наши и чуждестранни гости. Римската пътна станция Бона Мансио е сред най-значимите, но непознати в региона археологически паметници на културата, убедени са проучвателите й.
