Продължение от миналия брой
СТРЕЛЧА. В предишната статия ви срещнахме с краеведа Луко Лулчев от средногорския град, който ни разказва за неизвестните за широката общественост мегалитни комплекси в района. Те са скрити и от погледа на учените, макар последните да признават сакралния им характер и обработката им от древните хора. Какво е написано в тази каменна библиотека можем само да гадаем. Луко обаче е обходил големи територии и е открил впечатляваща, определено човешка дейност, неизследвани в нужната пълнота и от учените. Той пише своята „Каменна книга на Стрелча”, която обаче крие загадки, които далеч не касаят само стрелчани. Немалко от жителите на средногорския град наричат тези причудливи форми „камъняци”, но не отричат, че описваното неведнъж и от „Знаме” светилище Скумсале привлича туристи. Но да продължим именно със Скумсале.
В местността Скумсале - Свещеният град,
наред с многобройните мегалитови острови, се намират и находки, дело на древния човек. Тук е каменната скулптура на Змея. Тя е изработена от четири съставни и монтирани един върху друг обработени цилиндрично каменни тела с обща височина около 3 м. Тялото му е шлифовано с вдлъбнато око на главата. Разположението му в началото на свещения район позволява да го наричаме Стражът на култовия комплекс. Той стои отпред като Сфинкса пред египетската пирамида. Може да се възприема и като Тотем на племето, негов закрилник и знак за родословие.
Освен мегалитовото светилище с жертвеник, имащ формата на бик, в района се намират
скалните фалоси
и малко езеро до отвесните скали на централния мегалитов остров. Може би е служило за човешки жертвоприношения. На североизточната страна на този мегалитов остров е монтиран каменен трон. Такъв има и на североизточната страна на комплекса. Много интересен е новооткритият в района каменен трон с определено зооморфна форма. Наред с каменната скулптура на змея, тук открихме и каменна скулптура на човешка глава с образа на древния човек. Нарекох го Дядо Трак. Основното, което отличава този култов район от другите е, че
ритуално-обредните паметници образуват окрьжност
около огромна и равна планинска поляна. Светилището, троновете, фалосите, Змея, малкото езеро са в периферията й.”
Според Лулчев, този Свещен град е бил мястото за масови ритуално-обредни практики и церемонии. Той споделя, че не по-малко интересни и засега най-много са находките в местността Кулата - „Царството на боговете”.
„Тук е мястото на Богопоявата, за което нашепват следите от монтираната спираловидна каменна стълба и каменният трон, защитен откъм гърба с примитивна скулптура на змей, несъвършено копие на този в Скумсале. Окото на змея тук е изобразено със знака „S”- което разчитам като знак на цикъла „раждане - смърт - прераждане”. Каменният трон очевидно е предназначен за Принца на слънцето. Самото име на местността Кула кореспондира с описаните от Елена Блаватска легенди за хери-кули (принцове на слънцето). Наблизо е разположена малка скална конфигурация. При заснемане с цифров фотоапарат и по-висока компютърна резолюция се виждат почти заличените от вековете
три образа, приличащи на човешки лица, споени едно към друго
Нарекох тази конфигурация „Светата троица”. На няколко крачки от нея, от една новопоставена морена тече планинска вода. Тя извира малко встрани и под връх Бунай. Изворът и мястото на чешмата са със силно енергийно влияние. Според специалисти-радиестезисти, водата е с положително енергийно въздействие.
В комплекса на Царството на боговете, на по ниско теренно ниво, се намира мегалитов остров - Лабиринта - с лабиринт от проходи и пещерички (малки каменни тунелчета и колибки) под монтираните кълбовидни монолити, и изсеченият на самия връх на този каменен остров седалковиден трон от типа на сегашните фотьойли. Лабиринтът, в съчетание с другите находки около него, е с много белези и следи, които сочат, че това е светилище. В югоизточната страна на този мегалитов остров се намира и монтирана радарна чиния, насочена към тази на светилището в Града на мъдреците - Влък. На огромната вертикална скала, върху която е насаден и издълбан тронът, е изсечено удължено човешко лице с характерен продълговат нос и очи. Нарекох го Каменна икона - Божественото лице.
Най-важното свидетелство, че
това светилище е специално и е предназначено за владетеля-цар и жрец
е, че в западната му вертикална стена е монтирана статуя на лъвска глава. Както е известно, лъвът е символ на могъщество и власт. Отдолу под лъвската статуя на 5-6 м е разположен долмен. Отгоре се извисява и Фалосът на боговете, който впечатлява със своята форма и размери. Нещо повече. Покривната повърхност на фалоса е продълговата, наклонена и вдълбана плоскост под формата на знака „S”. Под долната извита част на „S-a” е приютен, или по скоро заклинен образ, наподобяващ човешко лице. Ако се присъединим към вярванията, че „S-a” е знакът на Богинята майка и на Безсмъртието, тогава тази неолитна скулптурна композиция може би е символично послание за Сътворението на природата и човека.
В малка, но величествена мегалитова конструкция е монтирана скулптура на човешко лице с калпак, мустаци и брада, подобна на тези от шумерските и египетските образи. Нарекох тази скулптура Нашия праотец, най-вече и заради нахождението му до мястото на Богопоявата.
По пътеката на изток към Лабиринта се извисява величествена каменна статуя с формата и образа на жрец, идващ към светилището, за да извърши поредната ритуално-обредна практика. В областта на раменната му част е изсечен знакът ипсилон- знакът за принадлежност към древните траки и прабългари.
На отстояние около 150 м южно от Лабиринта открихме почти цилиндричен менхир с височина 5.80 м. Нарекох го Стрелчанският обелиск. Неофициалното мнение на археолозите от групата на доц. д.и.н. Алексей Гоцев е, че това е може би фигура на фалос, който е обветрен през вековете и ерозията е заличила неговия образ. В близост до обелиска са
почти съвършените черти на Вулвата и Влагалището/Утробата
Те са сполучливо издълбани, като отвора на Вулвата гледа към обелиска. В легенчето на Влагалището се събира дъждовна вода, която след препълване изтича през отвора на Вулвата. Може да се допусне, че в дните на Равноденствието или на Слънцестоенето сянката на Обелиска е насочена към отвора на Вулвата, но по-вероятно е отразеният слънчев лъч от водата в Утробата да попада върху Обелиска. Може би те са частите на Слънчевия часовник.”
За Луко цялостната характеристика на култовия комплекс Царството на боговете подсказва, че този свещен район не е предназначен за масови ритуално-обредни действия. По скоро той е използван от посветените - владетелят и неговият аристократичен кръг.
Гореизброените култови комплекси са частица от непроучената мегалитна памет на Стрелча,
а шифърът за разкодирането на тази памет е орфизмът, както и сведенията от други митове и легенди от различни райони на света, смята той. „Моето четене на находките е краеведческо и затова са ми позволени предположения, волности и хипотези които могат да не бъдат разбрани от всички и да пораждат скептицизъм. Едно е безспорно - в мегалитите на Средна гора се съхранява не само красотата на природата, но и част от Скрижалите на познанието за праисторията на света. Това е скалният запис на древното познание за Вярата, който трябва да излезе наяве от прегръдките на мегалитите и тракийския херметизъм, за да придобие отново своята сила и значимост.”
(Зн)
