За железопътната линия София-Пловдив-Одрин-Цариград, част от която е и гара Сарамбей (Септември), започва да се говори още през 1885-а. Английска компания предлага на турското правителство да предприеме строеж на железен път. Явяват се и други проекти и предложения.
През 1869-а е сключен концесионен договор между Османската империя и барон Морис дьо Хирш (1831-1896), австриец, син на банкер, за построяване на жп линия от Цариград през Одрин към София и Ниш до Австрийските жп линии. Барон Хиршовата компания строи бързо, делово и модерно.
Специалистите инженери (поляци и чехи)
ценят българските работници, които се трудят по своя воля, на договорни отношения.
След по-малко от три години железопътната линия е напълно завършена. Официалното откриване е през юни 1873-а. А вестник “Турция” (бр. 16 от 1 юни) пише, че
великият везир Мехмед Реджи и някои министри щели да пътуват с първия официален трен до Пловдив
Тържествата са пищни. В проправителствената преса от онова време са описани подробно блестящият императорски трен, локомотивът, обсипан с гирлянди, със зелени листа и цветя, ликуването на насъбралото се множество.
Жп гарите са 10, като площадките им се простират общо на 400 метра. Гара Сарамбей е с дължина до 740 метра и има 6 коловоза. Разполага с отделен “обръщател” с диаметър 12 метра и половина. Докато всички междинни гари са с по три коловоза, от които един е главен.
Телеграфните апарати се заменят с морз
През 1894-а компанията на барон Хирш отстъпва на българското правителство експлоатацията на участъка Белово-Сарамбей. През 1920-а Народното събрание гласува построяването на теснопътната жп линия Септември (Сарамбей) - Добринище. В периода от 1921-а до 1927-а се изгражда линията Сарамбей-Чепино, от 1925-а до 1937-а - линията Чепино-Якоруда, от 1938-а до 1940-а - линията Якоруда-Банско, а през 1945 година - линията Банско-Добринище. Общата дължина на жп линията става 129 километра.
За пръв жител на Сарамбей се сочи немецът Вилхем Бергнер
който е от Пловдив. Пръв началник на гарата пък бил Гаспар Беширян. Приносът на гара Сарамбей за развитието на търговията и индустрията в региона е безспорна. Събира се много население от различни краища на България, но преди всичко от близките села. Най-много хора идват от Ветрен.
Кварталът около гарата, на 3 километра до бившето село Сарамбей
постепенно се превръща в общински център.
По самата железопътна линия работят много българи, които участват и в националнореволюционните борби.
Тодор Каблешков например е телеграфист и началник на гара Белово
от 1873-а до 1875-а. През 1923-а по време на Септемврийското въстание на гара Сарамбей се водят ожесточени боеве Убити са над 30 души.
В периода 1934-1949 името на населеното място е било гара Сараньово, а преди това - гара Сарамбей. През 1950-а Гара Септември се слива със Септември в едно селище под името Септември.
(Зн)
