ВЕТРЕН. На 9 юли археолозите започват проучвания на античния град Емпорион Пистирос край града. В 30-то археологическо лято ще участва екип с научен ръководител доц. д-р Алексей Гоцев от Националния археологически институт с музей при БАН. Негови заместници са археолозите Гавраил Лазов от Националния исторически музей в столицата, Валентина Танева от Регионалния исторически музей в Пазарджик и Вяра Петрова, археоложка в Археологическия музей в Септември.
Първа на обекта ще стъпи Вяра Петрова с екипа си за проучване на северозападната част на обекта. Разширяването на площта на разкопките там ще помогне за откриване на северната част на крепостната стена на селището. Това ще допринесе за изясняване на характера на културните напластявания в зоната извън проучвания досега архитектурен ансамбъл. Той включва главната улица, къщите с каменни основи, канализационната система и крепостната стена.
Очаква се тазгодишните разкопки
да изяснят точните граници на търговското селище
В тази част от територията на Пистирос не са правени археологически изследвания с презумпцията, че културните пластове са силно компрометирани и унищожени. Археолозите се надяват с новите резултати от проучванията тази теза да бъде оборена и да обогатят с нови данни археологическия паметник на културата.
Екипът на доц. д-р Алексей Гоцев ще продължи работата си в източната част на обекта. Става дума за пространството между крепостната стена и зоната със силно изразени следи от култови практики. Предполага се, че на това място има запазени участъци, разкриващи интересни археологически ситуации - проследяване трасето на стената, наличие на глинени олтари с характерния ритуал на древните за поднасяне на дарове и други религиозни практики.
В изяснената вертикална стратиграфия на проучената площ в югоизточната част на обекта са разкрити
три културни пласта
със съоръжения, характерни за отделни периоди от съществуването на Пистирос - от края на пети до началото на трети век преди Христа. Установените там съоръжения, структури и находки дават възможност за изработване на географско-информационна система. Предвижда се цялостно проучване на вкопаните съоръжения (негативните контексти), които се изследват през последните три години. Това ще даде възможност за изясняване на най-ранната фаза от съществуването на емпориона.
В предишни разкопки извън крепостната стена - на североизток, бе разкрита
пещ с прилежащи към нея структури
и останки от кирпичени стени. В тази част на обекта е изяснен характерът на културните напластявания извън укрепената площ на емпориона. Предполага се, че там е имало
производствен център
Неговото изясняване ще помогне за по-задълбочено разбиране на Пистирос като комплексен археологически паметник.
Заедно с българския екип, в археологическото лято ще се включат за шеста поредна година двайсет представители на фондация “Балканско наследство” - доброволци от САЩ, Франция, Швеция, Австралия, Китай, Нова Зеландия, Канада и Англия. Американецът Шейн Куро, доброволец от три години, това лято се връща на обекта като супервайзър. Ашли Хард, също от САЩ, работила на Пистирос, подготвя докторска дисертация след спечелена стипендия по програмата “Фулбрайт”. Темата на научната й разработка включва
керамика от Пистирос, майсторена на ръка и колело
Проучванията ще продължат до края на август.
Средствата за работата на българския екип - 10 хиляди лева, са осигурени от Министерството на културата. Това се случва за втора поредна година. Освен за разкопки, част от парите ще се използват за т.нар. полева консервация, за грижи за опазване на разкритията в обекта и за реставриране на артефактите, заяви Вяра Петрова, заместник-ръководителка на проучването на Пистирос.
Тя уточни, че от 19 до 23 септември в столицата ще се проведе
международен симпозиум
под наслов “Между Егейско море и Дунав: траките, гърците и келтите на Балканския полуостров по време на класическия елинистичен период”. Събитието е посветено на 30-годишнината от началото на археологическите проучвания на Емпорион Пистирос (1988) и две десетилетия от кончината на полския учен проф.Мечислав Домарадски (26 юни 1998) - той е откривател на могилата и научен ръководител на проучванията на Емпорион Пистирос.
Научният форум, организиран от Националния археологически институт с музей при БАН и музея “Проф.Мечислав Домарадски” в Септември, ще отчете резултатите от проучванията през трите десетилетия работа на обекта и дейността на проф.Домарадски. Очаква се в симпозиума с научни разработки да участват 60 специалисти от България и чужбина - САЩ, Великобритания, Франция, Чехия, Полша, Гърция, Сърбия, Румъния, Турция и Македония. На 22 септември участниците в симпозиума ще посетят Пистирос и Археологическия музей в Септември.
В продължение на 20 години подобен форум (за него “Знаме” вече писа) у нас не е правен, а е важно. Защото обектът е по-популярен в чужбина, отколкото у нас.
В следващия етап на проучванията на Пистирос се очакват нови изненади за археологическата наука.
Пенка МИХАЙЛОВА
