ВЕЛИНГРАД. Музейна сбирка за историята на гората в Чепинското корито е направил ентусиаст, а амбицията му е тя да се превърне в действащ регионален музей. Сбирката е разположена в сградата на Опитната база за иглолистните гори във Велинград, която е част от Института за гората към БАН. Ентусиастът е гл.ас. д-р. инж. Ангел Ферезлиев, който е ръководител на базата от юни 2006 година и засега посетители са само колегите му. Но пък могат да видят много редки списания от двайсетте години на миналия век, таблици и други лесовъдски документи като най-старият експонат е от 1889 година.
Д-р Ферезлиев е от Дорково, работи в направление “Горска таксация и лесоустройство“
Има издадени над 20 статии в научни списания и сборници, допълнително е завършил „Инженерна журналистика” във ВЛТИ и „Педагогика” в УХТ-Пловдив.
Самият Институт за гората на 1 декември тази година чества своята 90-годишнина, но дори тогава музеят да не е станал факт, част от експонатите вече са изложени виртуално в интернет.
„Идеята ми е от 2014 година и оттогава правя опити да ангажирам горските стопанства, за да бъдат поставени нещата на професионална основа и да се случат по-бързо. Но за съжаление те не проявяват интерес, казва д-р Ферезлиев.
А музеят може да привлича туристи!
Нашата сграда е на центъра, във Велинград няма кой знае колко атракции, а Чепинската котловина е люлка на лесовъди - ние сме в сърцето на Родопите! От стопанствата не откликват. Ръководството на Института написа две писма до бившата и настоящия директор на Южно-централното държавно предприятие в Смолян, но и оттам не откликнаха. Единствено преди две години от стопанство „Селище” ми предоставиха смолодобивна площадка. Но по мазетата на стопанствата има толкова много стар инвентар, не само сечива и пособия, а и снимки, стари документи. Не се интересуват и от Учебната база в Юндола”, говори с горчивина ентусиастът. Идеята за сбирката му дошла, когато словашки гости поискали да научат повече за историята на гората във Велинградско, а когато ги завел в музея, в ъгъл на втория етаж имало само три експоната - включително букова цепеница.
Историята ни е 130-годишна, но нищо не е запазено
Събирам чрез лични контакти някои неща, доста от тях са свързани с научно-изследователската база. Преди месец един колега, инж. Янко Денизов, видял как от къща в Чепино, тя някога е била хотел, изхвърлят боклуци и ги събрал. Обади ми се и се оказа, че в тези боклуци са почти всички броеве на списание „Горски преглед”от 1900-а до 1929 година. Принадлежали са на Цанко Тончев, районен горски инспектор в Лъджене, тогава Пещерска околия. Има и списания „Наука за гората”, „Природа”, „Горско стопанство”, има календари, брошури, указания, дори таблици още по онова време… Има и две много ценни находки от 1926 година. Особено интригуващо е списанието "Ловна просвета", посветено на празника на залесяването,
с лично обръщение и посвещение на цар Борис,
както и изрисувани с невероятни илюстрации интересни текстове”, дава примери научният работник. Той вярва, че направи достъпен и интересен музей, в който ще покаже съхраненото от живота и дейността на всички горски деятели, отдали личния и професионалния си живот в истинска служба на българската гора в Чепинско, където организирана горскостопанска дейност съществува от 119 години.
Велинград може да се хвали на туристите и с музей, а и с базата си, и с историята на научно-изследователската дейност в областта на горското стопанство.
Още през 1954 година е обособен Институт за гората като изследователско звено към БАН,
а в м. Беглика край Батак като звено към него е създадена и Опитна база по иглолистните гори. През ноември 1960 г. базата е преместена във Велинград, а през 1968 г. на основание на заповед на министерството ГС “Велинград“ предава построената през 1964 г. ведомствена административна сграда на днешния булевард “Хан Аспарух“ №44 за стопанисване и ползване от Института за гората-БАН, където Опитна база за иглолистните гори се помещава и до днес.
„През време на своето съществуване в базата последователно са проучвани въпроси по различни профили, като механизация на горския транспорт, механизация на лесокултурните дейности, общо лесовъдство, генетика и селекция на горскодървесните видове, горска таксация и лесоустройство”, пояснява научният работник.
Тук са работили много учени с доказан принос
- като ст.н.с. II ст. д-р Костадин Шиков, н.с.I ст. Георги Пасков,
н.с.I ст., д-р Димитър Табаков, ст.н.с.I ст. д-р Илия Радков, ст.н.с.II ст Димитър Кушлев, акад. Александър Александров, проф. Иван Михов…”, изрежда д-р инж. Ангел Ферезлиев. И е горд, че във Велинград се провеждат фундаментални и научно-приложни изследвания в областта на лесовъдството, екологията, опазването на горската флора и фауна, функционирането на горските екосистеми. За целта изследователската дейност на ОБИГ-Велинград е ориентирана и към участие в различни национални и международни проекти. Последната тема, по която ще се работи тук до 2019 г., е „Растеж, строеж и производителност на иглолистните култури в Северозападните Родопи”.
Наред с проучванията на генезиса и измененията на горските почви, горските генетични ресурси, методите за съхраняване на биологичното разнообразие при настъпващите климатични промени, физиологията на горско-дървесните видове и технологиите за създаване на високопродуктивни и устойчиви култури, д-р Ферезлиев продължава да събира експонати за музея. Ако можете да му помогнете, знаете къде да го намерите.
Тодор ГРОЗДЕВ
