КАЗАН. Бронзов медал от световното първенство по кореш (поясна борба) спечели Пламен Палев от Пазарджик. Преди две години той се отказа от класическата борба след като спечели вицерепубликанската титла при мъжете. По същото време спря да се състезава и в Германия. Сега Пламен се върна, но в кореша - смесица от борба, джудо и самбо, грабвайки отличието при 85-килограмовите.
„Сега нещата не са професионални, защото се налага да работя, тренирах най-вече в Пазарджик, без лагери, даже без спаринг партньори. Накрая направих една тренировка с приятел от София, който ми е съотборник и в Казан също спечели бронз, но при 100-килограмовите - Динчо Динчев. Бронз спечелихме и в категория до 75 кг, имаме и две пети места. Но руснаците поне още 5 години няма кой да ги бие. От 7 категории направиха 7 шампиони. Българите имахме малшанс да се паднем с руснаците прекалено рано, иначе можеше да вземем и нещо повече”, заяви пред „Знаме” Палев, който и като борец има бронзов медал от световно първенство - за юноши.
В Казан той победи съперници от Румъния и Беларус, но бе спрян от руски представител. В спор за бронзовия медал се наложи над Мохамад Никоманш от Иран със 7:2.
„Иранецът беше младо и много надъхано момче. Беларусинът също беше доста корав”, поясни Пламен.
На световното участваха 28 държави, включително САЩ. Игрите, които се проведоха на една поляна, продължиха 6 дни.
„Беше много силно състезание. Корешът се радва на голяма почит. Набира популярност и у нас, дори има спонсори. Организацията на домакините и интересът на публиката също бяха като за световно - въпреки мондиала по футбол, който се провежда и в Казан в момента. Като пристигнахме направихме 1-2 тренировки с руснаците, а след това… Мисля, че се представихме повече от добре”, казва нашенецът. Той е на мнение, че в Пазарджик борбата трябва да бъде възродена, защото тя не само е най-българският спорт, но е традиционна за областния ни град. „Наясно съм, че трябват пари, зала и треньори, но няма невъзможни неща”, сигурен е Палев. А той няма ли да се върне на тепиха? „Преди две години се отказах - след като се роди синът ми Пламен. Сега от Германия пак ме канят, но пак им отказах. На 28 май се роди малкият ми син Александър”.
На такъв аргумент можеш само да отговориш „Да са ти живи и здрави момчетата!”. Което в „Знаме” правим от сърце.
Милко СТОЯНОВ
