Показва се за първи път пред публика
Сребърното съкровище, открито в тракийската могила Мрамор, в землището на Панагюрище, е за първи път в родния си град след цели 115 години. Ценните находки с цялата си прелест блестят в уникалната зала “Трезор” на местния Исторически музей. Експонатите заеха мястото на оригинала на Панагюрското златно съкровище, което е част от постоянната експозиция на Националния исторически музей. Изключителните ювелирни шедьоври от злато престояха у дома този път повече от два месеца - най-дълго досега. Поводът бе честването на 75-годишнината от създаването на местния исторически музей.
От броени дни жители и гости на града могат да се насладят на друг оригинал - сребърното съкровище. В официално откритата експозиция са представени
70 експоната с висока художествена стойност
Това са апликации от конски амуниции и въоръжения на воини, златни, сребърни, бронзови, железни и изработени от глина предмети.
Културното събитие стана възможно с финансовата подкрепа на “Асарел-Медет” АД. Досега те са били прибрани в състоянието, в което са открити. С осигурените от компанията средства специалисти от Националния археологически институт с музей към БАН са извършили консервация и реставрация на находките и сега те се показват за пръв път пред публика в цялото им великолепие. Експозицията е придружена от луксозен каталог, издаден от Националния археологически институт с музей, също с дарение от минната компания.
Панагюрското сребърно съкровище, което ще остане в града до края на годината, е открито през май 1903-а в тракийската могила Мрамор, в еднименната местност, на 800 метра северозападно от мястото, където е открито Панагюрското златно съкровище. Това съобщи археологът в панагюрския музей Васко Кацаров. Датирано е от 4-и век преди Христа и е с половин век по-ранно от златното.
Откритието е повод на място да пристигне тогавашният директор на Народния музей Вацлав Добруски. В нарочен протокол той пише, че
освен погребания тракийски владетел, е открит и конят му
Явно е бил богат и могъщ представител на една от водещите династии по тези места от първата половина на 4-и век преди Христа. Времето съвпада с разцвета на Одриската държава.
Откриването на съкровището е предшествано от иманярски набези, а не от редовни археологически разкопки. Не е ясно какво липсва от богатите дарове, положени в гроба на починалия тракийски владетел, каквато е била практиката през онази епоха.
Какво представлява сребърното съкровище, наричано още “мраморно” заради мястото, където е намерено - могилата Мрамор, за първи път е публикувал статия през 1916-а Богдан Филов. То се пази в Националния исторически музей, уточни археологът Васко Кацаров.
Пенка МИХАЙЛОВА
