От спускането с лодки по река Тара сърбите са направили атракция на световно ниво
Какво е да направиш рафтинга „Дрина-Тара” в най-дълбокия каньон на Стария континент и втори в света след Гранд Каньон? Питайте Даниела Загорчева от Пазарджик. Часове след 4-дневното преживяване тя още е в еуфория и може да ви разказва дълго. Най-добре е обаче да отидете на място, стига да успеете да се вредите, защото може и да няма свободни дати, а сезонът свършва на 1 ноември. Срещаме се с Даниела и се оказва, че са останали само две свободни дати - интересът към „Дрина-Тара” е голям. А достъпът е повече от улеснен. Разстоянието до рафтинг-центъра е около 560 км от София, можеш да пътуваш с лична карта в Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора, не е необходим предишен опит, дори можеш да вземеш домашния си любимец, да не говорим, че по предварителна заявка може да се изготви вегетарианско меню…
„Уникално преживяване е!
Гребането всъщност е в река Тара, защото Дрина е много опасна и бърза,
Аз съм ходила на рафтинг и преди, но това е несравнимо”, пояснява Даниела. Тя се е пускала с лодки и на Струма, и на Искър, но приключението в Република Сръбска било съвсем различно.
„Реката е дълбока 7-8 метра, а през март нивото се покачвало с още 2-3 метра. Постоянната температура гравитира между 8 и 12 градуса. Водата е прозрачна и приказно синя. Никога не съм виждала такава синя река. Невероятно синьо, преливащо в изумрудено - може би заради състава на белите скали”, разказва съгражданката ни. Четиридневният лагер бил изключително добре организиран. Трасето било с дължина 25 км, а по средата се намирал специален воден бар. По-точно водопаден. За туристите били предвидени и музикални сръбски вечери, включително и вечер на рока.
Младите сърби противно на очакванията не хвърляли гюбеци,
а пеели рок и поп на матерния си език.
„Бяхме в къмпинг на брега на реката - кокетните бунгала събират около 200 души. Но в момента в този район (най-близкият град е Фоча) се строят още кампове. Във Фоча пък има специално училище за скипери (водачите на лодките) подобно на училището за гондолиери във Венеция”, казва Даниела.
Тя и спътниците й посетили и Дървения град на Кустурица,минали и през Каменния град на световноизвестния режисьор във Вишеград, останали поразени в Горажде при вида на оставените нарочно пробити като решето къщи от времето на войната. Били и на джип-сафари, катерили и планините. Даниела е запалена планинарка, но
за първи път виждала такова разнообразие от горски цветя
„Имаше и диви орхидеи, дори див нарцис”, възкликва тя.
Четирите дни по реката и извън нея били незабравими. „Всичко беше изпипано. Даже храната, която съвсем не е най-важното, казва Даниела. В нашата група имаше технолог по хранително-вкусовата промишленост. Каза, че в България отдавна няма такива чевръсти и акуратни сервитьори, които носят по 4 чинии с едната ръка. Няма да говоря за изобилието и вкусовите качества на предлагането. Но е безценно да се чувстваш обгрижван от професионалисти, които те посрещат като скъп гост”, добавя Даниела Загорчева. Самите организатори пък са горди, че освен рай за авантюристи, са
рай и за чревоугодници
Каньонът на Тара, с масиви от Дурмитор, Маглик, Зеленгора и цялата площ на Стара Херцеговина, е била дом на традиционна кухня в продължение на векове, на базата на здравословна, органична храна. Най-известният специалитет на тази област е жълтото крема сирене. То е изработено в бъчви от ела, покрити с дървени шинди, държани в дървени каци или овча кожа. Местното, пушено месо е истински специалитет на областта Горна Дрина и Стара Херцеговина. Месото е покрито с морска сол и пюре от чесън и след това се суши в бъчви от букови и габърови дървета. Често някои билки или смърч се добавят върху жарава, които му придават специфичен аромат. Мястото, където реките Тара и Пива се събират в река Дрина, е известно от дълго време с най-доброто агнешко, поднасяно с млада коприва. Не са за пренебрегване и трите вида риби в Тара, и местните натурални напитки, които впечатлили туристите…
Даниела е във възторг от преживяването си. Мнозина нейни приятели вече са твърдо решени да се намокрят в Тара в близките седмици.
Стига да успеят да се вредят.
Тодор ИВАНОВ
