С книгата и проповедите има опасност да се копае по националната сигурност
ПАЗАРДЖИК. „На чия страна сме? Уважаеми братя, в този момент Обама, Буш, евреите, хахамите водят война с нас и носят сабя в ръцете си. Те водят война с нас! Те водят война с нас, но те водят война в името на каузата на дявола! Тогава вие тук нямате в ръцете си оръжие, нямате в ръцете си сабя. Тогава в момента, когато те застанат срещу теб, ти какво ще направиш - ти ще намериш слабите му страни! Защото, когато един човек излезе на лов, трябва да си избира какво да ловува. То тогава ти трябва да знаеш слабите му страни, за да можеш да ловуваш и да нападаш…”
Това е част от проповед на Ахмед Муса Ахмед, а на постройката й би завидял и Цицерон. Експерт посочи паралели между древноримския оратор и пазарджишкия цигански лидер. Проповедите бяха обект на специална експертиза, както и книгата „Вероотстъпничество”, която в циганската махала бе разпространявана от сподвижниците на Ахмед. В текстовете на тази книга и проповедите на Ахмед се прави ясно отграничаване от друговерците – от юдеи и от християни, дори от мюсюлмани, които не са нетърпими към „неверниците”. Това е проблем за Република България защото е предусловие за формиране на разделителни линии по религиозен признак, който при определени условия
би могъл да се развие в застрашаващи националната сигурност насоки и действия
Такова е становището на експерти-арабисти, изразено на поредното заседание по делото за призоваване към война и пропагандиране на идеите на ИДИЛ/ДАЕШ срещу Ахмед и още 13 роми по делото „Ислямска държава”.
„Предоставените ни по делото материали и по съдържание, и по форма
целят да убедят други, неопределен брой, лица да възприемат някакво вярване, т.е. с тях се разпространяват и пропагандират виждания. Успоредно с това те са едностранно и едностранчиво излагане на тези. Безусловно става дума за проповядване и за пропаганда. Материалите целят да въздействат върху съзнанието чрез манипулация и отправяне на директни послания с нетърпящ обсъждане тон. В книгата „Вероотстъпване” има
директно и императивно посочване на убийството като наказание за вероотстъпничество от исляма
Това разбиране разглеждаме не просто като антидемократично и антихуманно, защото
отхвърля универсално признатото право на живот, но и като противоречащо на буквата и на духа на Корана, като проява на теопатия. Отношението към иноверците в книгата е дадено чрез селективно използване само на тези коранически текстове, които изискват от мюсюлманите”, каза в залата д-р Милко Василев. Той е арабист, експерт по социално-политическите и икономическите проблеми на арабските страни и Афганистан, и по анализи на международните отношения, на националната сигурност и на тероризма. Хоноруван преподавател в катедра „Арабистика” на СУ „Св. Климент Охридски” и УНСС. Той е автор на обемистата експертиза заедно с Весела Тодорова - специалист по приложна лингвистика (английски и арабски).
Още в началото на заседанието защитата поиска отвеждането на Василев, тъй като той бил работил в ДАНС (даже бил шеф на отдел „Стратегически анализи”) и бил пристрастен. Атаките към Тодорова пък бяха, че не била специалист в теологията, а била веща само в арабската литература. Съдебният състав на Окръжния съд отказа да отведе експертите.
Според Василев, в книгата „Вероотстъпване” езикът не е насочен срещу християните и юдеите, а към консолидиране на мюсюлманите срещу друговерците. Съдържанието на този сборник
не цели ответна реакция от страна на християните, а е насочена навътре към мюсюлманската общност,
каза той. Някои текстове в нея имат за цел предимно психологическо въздействие върху самите мюсюлмани с цел преодоляване на страха от смъртта, уточни експертът и добави, че търсеният ефект е да се мобилизира готовността на мюсюлманина да жертва своя живот в името на религията. „Салафизмът има всички черти на това, което в науката отдавна е известно като „Агресивен национализъм”. Това е културен етноцентризъм, агресивно дискриминиращ всичко, което е чуждо. Трактовките в книгата „Вероотстъпване” са от позицията на уахабизма, който е радикално салафитско движение и не смятаме, че той трябва да се разглежда като „доктринално течение в исляма”, каза още експертът.
Що се отнася до книгата, той заяви, че арабското заглавие „Вероотстъпване” на сборника е най-малкото неточно, защото в арабския оригинал е използвана думата „науакид”, която значи „нещо, което анулира”, а не е едно и също „анулиране на вярата” и „вероотстъпничество”.
Книгата
е сборник с тълкувания върху тезиси на
идеолога на уаххабитската разновидност на салафизма и в нея има авторски тълкувания на трима съвременни саудитски клерикали с публично известна обвързаност с уаххабитския салафизъм. В нея има текстове, според които няма свобода в избора на религия и се абсолютизира исляма, а текстовете от Корана, които твърдят обратното, тук са игнорирани. Цитират се хадиси, в които се казва, че „Ще се сражаваме с хората, докато изрекат „Един е Аллах” и „Изпратен съм с меч до започване на служене към Въздигащия Аллах”. Или: „Който отстъпи от религията - който промени своята религия го убийте”. Според експерта, изразеното становище, че „убийството за вероотстъпничество” не е просто антихуманно или антидемократично, но и противоречи на буквата и на духа на Корана.
Така например на страница 66 в книгата се казва:
„Истинският призив на исляма е битка с враговете. Евреин, християни, с болните си сърца лицемерни неверници,
всички те от времето на Пратеника... са врагове на истинския призив”. Така индиректно, но явно, се призовава към радикален подход към иноверците. Там се казва още: „И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах!...” Подобни текстове от 20 години насам мотивират атентаторите-самоубийци, категоричен е Василев. Според него в книгата няма език на омразата (в смисъл на език, който да генерира ответна реакция в отсрещния обект), а език, който цели да консолидира ислямската общност. Книгата приравнява към неверниците и мюсюлманите, които невъзприемат конфронтационния подход към „неверниците”. Отделно от това е недвусмислено обидната им квалификация „с болните си сърца лицемерни неверници”, която по същността си е вид „език на омразата”. И без конкретен език на омразата в книгата има насаждане на омраза, а обект на това насаждане са мюсюлманите с цел да развият трайни негативни нагласи и поведение към немюсюлманите.
Език на омразата обаче има в проповедите на Ахмед Муда Ахмед,
обяви експертът и оприличи риториката му на тази на Цицерон.
„На чия страна сме? Уважаеми братя, в този момент Обама, Буш, евреите, хахамите водят война с нас и носят сабя в ръцете си. Те водят война с нас! Те водят война с нас, но те водят война в името на каузата на дявола! Тогава вие тук нямате в ръцете си оръжие, нямате в ръцете си сабя. Тогава в момента, когато те застанат срещу теб, ти какво ще направиш - ти ще намериш слабите му страни. Защото, когато един човек излезе на лов, трябва да си избира какво да ловува. То тогава ти трябва да знаеш слабите му страни, за да можеш да ловуваш и да нападаш… Обръщам се към всички вас, вярващи, борете се срещу приятелите на дявола. Ето защо ние сме войници на Аллах, на когото вярваме…”.
Първото изречение безсъмнено цели фокусиране на вниманието на аудиторията и в този план е сходно на класическия пример в риториката –
началото на „Първата Катилинада” на Марк Тулий Цицерон
Свидетелства за ораторски умения, за което говорят и кратките, директни и въздействащи върху „образното мислене” послания в целия анализиран текст. Поради това, че текстът съдържа индиректно, но недвусмислено изразено демонизиране (през „война в името на каузата на дявола”) на противника смятаме, че е налице използване на „език на омразата”, заяви теологът-арабист. В този текст той видя и насаждане на чувство за уязвимост, формиране на групова консолидация. Експертът откри и дискриминация в друга проповед, в която Ахмед съветва да не биват приемани за приятели християни и евреи, и препоръчва да не се наемат на работа християни за сметка на пренебрегнати мюсюлмани.
Забрана за носене на комбинираните символи - черен флаг с шахадата, има в Германия, Австрия, Холандия и Великобритания, където тя се възприема като „знамето на Ислямска държава”, но тя е сравнително отскоро, може би от около 2-3 години, каза експертът.
Той говори и по темата „джихад”
Любопитно е, че според теолози, в Корана се срещат 17 производни на корена „джахада” в пет значения общо 41 пъти в различни сури, от тях като: религиозно мотивиран стремеж за усъвършенстване (21); война (12); тържествени клетви (5), натиск на родители-немюсюлмани да принудят децата си да изоставят исляма (2) и физическа сила (1).
„В арабски език има думи, които, за разлика от „джихад”, конкретно означават война/битка/бой (напр. „харб”, „кифах”). Смятаме за съществен факта, че в Корана думата „харб” („война”) и производните на глагола „катала” („убивам”) по правило се срещат самостоятелно от производните на „джахада”, което свидетелства, че между тях изначално е правено ясно разграничение. Налагането на „военния акцент” на понятието „джихад” (особено на агресивната му интерпретация) е векове след кодификацията на Корана. Военният акцент е типичен за радикалните салафисти, включително уахабитите, заяви още арабистът. В съдебната зала Милко Василев цитира текстове от Корана, в които изрично се забранява убийството на човек, както и текстове, забраняващи принудата в религията.
Върбан ВИЧЕВ
