В съзнанието на кинозрителите, той е младият овчар, партньорът на Катя Паскалева и Антон Горчев в култовия филм на Методи Андонов „Козият рог”. Други пък го помнят като Христо Ботев от филма „На живот и смърт” на Никола Корабов. Около смъртта му се носят различни слухове - че се е самоубил, че са го убили. Намериха го мъртъв на една пейка в парка. Не бе навършил още 48. В Пазарджик Милен Пенев идва на два пъти - първият път е част от знаменитата актьорска трупа на директора Васил Спасов, а до 1990-а бе щатен режисьор на театъра. В Пазарджик той поставя “Призраци” на Ибсен, “Няма да платим, няма да платим” на Дарио Фо, “Тартюф” от Молиер, “Невидимата дама” от Калдерон о други.
През януари т.г. се навършиха 26 години от смъртта на Милен Пенев. Преди време, в рубриката „Театър, любов моя”, интервюирахме различни творци, преминали през пазарджишкия театър. Името на Милен Пенев бе споменавано многократно, като най-силните думи, казани за него, бяха на
актьора Калин Сърменов, сега директор на Сатиричния театър:
- За него мога да разказвам много. Останахме близки с Милен до последно. Бях впечатлен от отношението му към изкуството. Попивах всяка негова дума. Много интересни бяха разсъжденията му, когато се изправяше пред някоя картина на художник. Най-големите български художници му бяха приятели. В българския театър такива личности като него вече няма. Интелигентността си отива.
Радвах се на всеки миг, в който можех да общувам с него. Интересните ни случки са безкрайни. Като се започне с купоните, които бяха много. Спомням си, когато московският театър „Таганка” гостуваше за пръв път в София. След представлението в Народния театър „Иван Вазов” много хора очакваха Владимир Висоцки, за да го видят отблизо. На една страна стоеше Милен Пенев.
Когато Висоцки забеляза Милен, отиде при него
Казаха си нещо и след малко двамата отидоха в квартирата на Милен. Там популярният руски актьор пя и изрисува своя образ на една от стените в стаята. По-късно влагата разруши рисунката на Висоцки.
Милен ми говореше за прозрачното спокойствие на духа. Това беше една негова теория. Когато застанеш на сцената, хората трябва да те харесат. Твоят дух трябва да има такава сила, че, без да правиш нищо, да ги завладееш. Даже правехме упражнения. Той се обръщаше с гръб, за да мога спокойно да отпусна духа. В началото нищо не разбирах. Мислех, че Милен се сърди и не иска да репетираме. Направи доста нетрадиционно „Невидимата дама” от Калдерон.
Някои не го обичаха
Накрая беше почти отхвърлен от гилдията. Виждахме го в компанията на отритнатите от обществото хора. Сякаш непрекъснато се стремеше да скандализира общественото мнение.
Вечерта, преди да си отиде от този свят, ми каза да не споменавам пред никого, че сме приятели. Това нямало да говори добре за мене. Напук на неговото предупреждение, аз вече толкова години непрекъснато разказвам за Милен.
Имаше мащабно мислене, което единици притежаваха. Това го дистанцираше от останалите и той беше черната овца. Какви ли не хули изговориха срещу него, само и само да го принизят.
Принципът му на съществуване в изкуството много ми харесваше. И съм го приел като свой. Даже негови движения и думи съм приел като свои. Уволниха го несправедливо от пазарджишката трупа. И оттогава той се изгуби от погледа на театралната и кино гилдията. Умря самотен и забравен. Често паля свещ за него.
Дима БОЙЧЕВА
