На 2 юни от 18 часа в салона на драматичния театър “Константин Величков” пазарджишката общественост отбеляза 75 години от рождението на Милен Пенев - актьор и режисьор в пазарджишката трупа.
Както писахме, проявата бе организирана от БНТ, община Пазарджик и ръководството на театъра. Присъстващите видяха прожекция на моноспектакъла “Свободата е мила, истината е свята” по сценарий и постановка - Милен Пенев, продукция на Телевизионния център - Пловдив от 1982-а.
Нека си спомним за Милен.
През 1965-а излиза сборникът „Свирепо настроение“ от Йордан Радичков. По него Милен Пенев прави моноспектакъл, на който сам е постановчик, режисьор и главен герой - БРЪМБАРА. Методи Андонов и състудентите на Милен са страшно впечатлени. По тяхна покана Радичков гледа моноспектакъла. Така през 1967-а в Сатиричния театър се появява „Суматоха“ на Йордан Радичков.
Милен Пенев - режисьорът
За периода 1976-1990-аМилен Пенев бе назначен в драматичния театър „Константин Величков“ в Пазарджик.
Режисьорският му дебют бе на 8 юни 1976-а - (премиера) - „Очарователната обущарка“ - жесток фарс от Фредерико Гарсия Лорка. Сценография - Атанас Загалевски, музика - Юри Ступел.
На 19 май 1978-а бе премиерата на „Призраци“от Хенрик Ибсен. Сценография - Димитър Божков, музикално оформление - Григор Кънев.
Спектакълът бе неговият режисьорски изпит пред комисия, оглавена от Крикор Азарян.
Следват постановките на “Хеда Габлер“от Хенрик Ибсен (1980), „Официалният костюм“от Раймон Мария дел Валие-Инклан (1981).
Милен Пенев и преклонението му към Ботев
Още от 1976-а Милен Пенев започва да изследва стиховете, статиите и фейлетоните на Христо Ботев. Преживял тежко критиките и неприемането на филма „Свобода или смърт“ (1969), той се готвеше няколко години за своя реванш към Ботев, публиката и критиката. Така се роди новата му пиеса „Мечта с въпроси“. Имах шанса да съм част от осъществяването на тази мечта на Милен като сценограф и приятел.
Премиерата
Тя бе на 1 юни 1982-а в камерната зала на драматичния театър „К. Величков“. автор, режисьор и изпълнител - Милен Пенев. Сценография - Марин Маринов.
В препълнената зала, на първия ред, бе майката на Милен. Всички останахме без дъх, когато той приседна до нея и изпълни Ботевото „Майци си“. Тя - също. След спектакъла Красимира Василева попитала Милен как му е хрумнал този мизансцен. Отговорил ѝ - „Просто интуиция.“. Взривът от аплодисменти бяха поклон към неукротимия театрал Милен Пенев.
Същата година (1982) Пловдивският телевизионен център засне моноспектакъла със заглавие „Свободата е мила, истината е свята“.
Сценарий и постановка - Милен Пенев. Продукцията е с режисьор Лили Врапчева и отговорен оператор Петко Шойлеков.
Последваха други постановки
„Златната мина“от Ст. Л. Костов (1984), сценичен вариант и постановка - Милен Пенев. Сценография и костюми – Марин Маринов, музика - Веселин Николов.
„Няма да платим, няма да платим“ от Дарио Фо(1984). Постановка - Милен Пенев.
„Следобеден сън“ - по мотив от пиесата „Ето какво се случи“ от Маргарит Минков (1986).
„Тартюф или Измамникът“ от Жан-Батист Поклен Молиер(1987)Превод от френски - Стоян Бакърджиев. Постановка - Милен Пенев,
„Съвсем между нас“ от Алън Ейкбъри (1987 ХІІ. Постановка - Милен Пенев. Поставя се за първи път в България.
„Невидимата дама“ от Педро Калдерон де ла Барка (1990). Превод от испански - Стоян Бакърджиев. Постановка - Милен Пенев. Премиера за България.
Това бе последното заглавие в творческата биография на Милен
Пенев
На 31 декември 1991-а Милен Пенев умира в София при неизяснени обстоятелства. По волята на брат му е кремиран и прахът му е погребан във Варна.
През 1992-а драматичния театър „К. Величков“ представя „Шум зад кулисите“ - комедия от Майкъл Фрейн. Сценичен вариант и постановка - Андрей Аврамов, сценография и костюми - Вячеслав Парапанов, музика - Любомир Денев.
С участието на: Добринка Гецова, Стоян Пепеланов, Мариана Миланова, Валери Сегменски, Евелина Бучаклиева, Иво Русев, Борис Чернев, Веселина Раева и Димитър Бакалов.
В програмата за спектакъла те заявяват:
Посвещаваме работата си над този смешен разказ за театъра на паметта на своя колега - актьора и режисьора Милен Пенев, който като никой друг умееше да се смее. На човека, който е част от несъкрушимия дух на театъра.
Марин МАРИНОВ
