Момичето е сред петте гимназисти в страната, които най-добре знаят английски
ПАЗАРДЖИК. Александра Гулева, зрелостничка от езиковата гимназия “Бертолт Брехт”, е родена в Пазарджик, но живее с родителите си в град Стамболийски.
На националната олимпиада по английски език тази година тя получи званието “Лауреат” и се нареди сред петимата гимназисти от училища в страната с най-добро владеене на езика на Шекспир.
За любовта към английския и за ученето с Александра разговаря наша репортерка.
- Александра, защо избра езиковата гимназия?
- Заради интереса ми към чуждите езици. Балът с малко не ми достигна за пловдивската езикова гимназия, но не съжалявам, че се записах в “Бертолт Брехт”. Училището се оказа късметлийско за развитието ми в него и извън него.
А защо английски? От много малка ме заплениха латинските букви, анимационните филмчета, игрите и най-вече книжките. Уча езика от детската градина. Харесах произношението му и оттогава знаех, че английският е моето призвание. Считам го едва ли не за втори майчин език.
- Какво друго ти даде обучението в гимназията?
- Няма как да се опише с думи. През времето там, образно казано, бягах нагоре по ескалатор, който се движи надолу, и все се стремях към върха му. Защото възможностите ми за изяви, освен от учителите, не бяха оценени от съучениците ми, с малки изключения. Причината е в социалните ми контакти - трудно се интегрирам в определена среда.Искам да се движа сред хора, способни да оценят постиженията на другия, амбицията му, устремеността, мечтите му, свободно да изявявам способностите си.
- Каква бе средата в класната стая през всичките гимназиални години?
- Там невинаги срещах разбиране, с изключение на трима-четирима, които определям като добри приятели. Това недолюбване, според мен, си обяснявам с грозната дума завист за постиженията ми в клас и извън него. Дано да не съм права. Иначе е ужасно да съзнаваш, че си отритната заради това, че можеш. Събрах куража да преодолявам пречките, като не ги забелязвам. Досега лошо на никого не съм сторила и нямам обяснение за явния негативизъм на някои към успехите ми. По-нормално е те да ги мотивират, а не обратното. Всичко това за мен се оказа своеобразно трасе, по което се стараех да мина бързо и да сложа моята си точка. Сега продължавам напред.
Тези и други проблеми споделям най-вече с майка ми и близките до сърцето ми приятели. Вярно е, че прекрасно ме разбират и ми съчувстват, но решаването на трудностите е моя работа.
- Каза, че си борбена. В какви битки си влизала?
- В гимназията с участието си в училищния живот и в надпревари извън класните дейности. Последното ми постижение тази година е званието “Лауреат” от националната олимпиада по английски език, която се проведе в Кърджали. В езиковото състезание участвам от осми клас досега и то ми донесе мечтания успех. Нареди ме сред петимата най-добри ученици от страната с перфектен английски. Званието ми отваря врати да уча във висши учебни заведения без приемен изпит по езика.
Участието в надпреварата по реч и дебати е другата ми страст
Обожавам да пиша, да разказвам написаното, да споря и да доказвам тези. Началото бе в осми клас, а в 11 клас в националното състезание в категория “Ораторство” спечелих четвърто място. Изискванията са железни - не само да запомниш речта, но и да съобразиш интонацията в говоренето, движение, поведение, излъчване. Иначе никой няма да чуе какво казваш.
Вече трета година съм част от
театралната формация на гимназията
Преди това участвах инцидентно с музикален съпровод на гайда към постановки. Този сезон играх селския глашатай в комедията “Има ли смисъл да утепваме мечката” по Панчо Панчев. Преди да обявя моменти от сюжета, свиря подходящи мелодии на гайда.
Богата е извънкласната ми дейност. Носителка съм на наградата на името на Стоян Бакърджиев за художествен превод на откъс от “Спасителят в ръжта” на Селинджър. След тази първа изява в превода продължих с преводи на европейски проекти, спечелени от Младежкия дом. Превеждането ми доставя удоволствие и със сигурност ще продължа да го правя.
Избраха ме за лидер в изпълнението на проекта “Утопия ‘2020” по европейската програма “Еразъм+” с участието на връстници от Турция, Франция, Италия, Испания, Холандия и България. Заедно създадохме виртуален утопичен град на бъдещето. Посетих Испания. Там като лидер разпространявах идеята за по-добрия град, в който искаме да живеем. В 11 клас спечелих надпреварата “Харвард бук”, организирана от едноименния клуб в България. Имам високи отличия и от Кембридж изпитите, провеждани у нас.
- На кого искаш да благодариш за успехите си?
- Първо на майка си за подкрепата й. Тя е опората ми за всичко, което правя. Искам да й кажа, че много я обичам. Емилия Дурева е учителката, на която дължа знанията си по английски, победите на олимпиади, състезания и конкурси по преводачество. Но и всички останали преподаватели са помогнали да съм любознателна ученичка и най-вече човек. На приятелите си, макар и малцина, също благодаря, че ги има - подкрепят ме, казват ми истината в очите, когато греша.
- Спомена, че в училищната театрална трупа свириш на гайда. Как се случи това?
- В първия учебен ден на първи клас учителят по музика Луко Буров попита кой иска да се запише да свири на гайда. Първа вдигнах ръка, без да съм виждала инструмента. Някой се обади, че свирнята не е за момичета, а за момчета. Това ме мотивира по-яко да се захвана с гайдата и цели 13 години е част от живота ми. Учих се да свиря в Центъра за работа с деца, безплатно. Последваха множество участия по фестивали и конкурси още от четвърти клас. Миналото лято свирих в Широка лъка в памет на известен гайдар. Гайдите ми са две - тракийска джура гайда и кабагайда. Бях второкласничка, когато купихме малката от пловдивски майстор. Кабагайдата е подарък на дядо ми от известния гайдар Дафо Трендафилов. Измайсторил я за сина си, но той не посегнал към нея. Свиря на кабата вече три години. Запленена съм от Странджансаката бавна мелодия на гайдарката Мария Стоянова. Както и нейната Хасковска ръченица, която свиря с радост.
- Предстои ти вълнуващо събитие - балът. Готова ли си него?
- С множеството си ангажименти мислех, че събитието не ме е ударило, даже ми бе странно, че времето за емоционалното изживяване тропа на вратата. Побързах да вляза в час и вече съм готова. Избрах да облека костюм - тъмносиньо сако (релефно) с панталон в същия цвят. Ризата е бяла, а обувките - сини. Харесах предварително измайсторената прическа върху красиво боядисаната ми коса. Гримът е мой избор. Важна емоционална част от събитието ще е моят далечен кавалер.
- След бала накъде?
- Приета съм в Американския университет в Благоевград, след като спечелих първо място в конкурса “Изпитание”, обявен от висшето училище. В двуминутния клип представих себе си нетрадиционно, с комедиен привкус и доза самоирония. Задачата в конкурса бе да покажем амбиция, изобретателност и уникалност. Рядко се вземам насериозно и това ме прави различна. Избрах да изучавам политология и международни отношения. Пълната ми четиригодишна стипендия от 44 хиляди долара покрива изцяло образованието ми в Американския университет.
При посещенията си в университета откривам все нови приятели и съмишленици. Там намерих средата, за която вече стана дума. В нея ще се чувствам комфортно, ще знам коя съм и какво мога. Не се плаша от грешките, поправките им са важни за оформянето на характера на човека. На моя - също. Оттук насетне ме чакат нови битки, в които да се доказвам, да правя това, което искам, за да постигам целите си в образованието и живота. Такива прекрасни, каквито са мечтите ми.
Пенка МИХАЙЛОВА
