Ето как отговори на въпросите на „Знаме”:
- Какво всъщност се случва в сектора, г-жо Ралчева?
- Просто ескалират натрупаните през годините проблеми и напрежение. Цената и на розовия цвят, и на розовото масло се повишиха неколкократно. Една от предпоставките бяха селскостопанските години с лоши реколти. Високите цени обаче накараха доста земеделски производители да се насочат към розите. Засяха се много нови площи.
Освен това, на родния пазар стъпиха външни компании - френски, а и някои български започнаха да преработват розов цвят и да произвеждат розово масло. Заради недостига на суровина някои бяха склонни да плащат доста. Всичко това направи розовото масло трудно продаваемо.
Така се стигна до 2017-а, когато добивите бяха нормални, но цените се запазиха високи. Произведе се толкова много розово масло, че пазарът просто не можа да го поеме и големи количества останаха нереализирани. Тази година също е рекордна, що се отнася до реколтата. Розите изцъфтяха изведнъж. В момента сме в първата трета от кампанията по прибирането и добивите са близо 150 килограма от декар, което е значително за биологично земеделие.
- Към дестилериите се изсипаха доста упреци.
- Истината е, че от една страна дестилериите не разполагат с капацитет, за да поемат толкова розов цвят, а от друга страна - колегите се притесняват, че ако произведат прекалено много розово масло, няма да успеят да го продадат.
В момента се работи най-вече със сигурни доставчици, с такива, с които сме работили през годините. Тези, които обикаляха от кантар на кантар и от прекупвач на прекупвач в търсене на 5-10 стотинки повече и ако може да продават без документи, за да не плащат данъци, останаха без място, което да изкупува розите им.
Смятам, че е нормално всяка розоварна най-напред да преработва собствените си насаждения, след това – тези на верните си клиенти, и накрая, ако има възможност, да се погрижи и за останалите.
- Каква е практиката във Вашата розоварна?
- Хората, които работят от години с нас, дойдоха още в началото на кампанията, за да заявят, че партньорството ни продължава. Нашият капацитет е такъв, че можем да приемем единствено нашия цвят и този на останалите биологични производители. Не можем да поемем нищо допълнително.
Но за да не разочароваме, хората, които са с нас отдавна, много рано сключихме договор с розоварна в Стрелча. Така можем да взимаме розите им и да ги караме там. Според мен, е важно дългосрочните отношения да се запазват. През годините тези производители са показвали лоялност, винаги сме работили с документи, с платени данъци и от тяхна, и от наша страна. Ето защо и тази година не съм върнала никой от тях.
А в бъдеще планираме да направим втора розоварна, която да е изцяло биологична. В старата ще преработваме само рози, конвенционално производство.
- Някои обвиняват розоварни, че внасят масло от Иран, Афганистан и други държави?
- Аз също съм чула подобни слухове, но не мога нито да ги потвърдя, нито да ги отрека. Възможно е някой да е опитал да внася в годините, когато цената на розовия цвят бе страшно висока и розовото масло се оскъпяваше много. Ако има такава практика, това действително е притеснително. Считам, че много по-рано държавата трябваше да направи Закон за розата, да наблюдава качеството, да има стандарт, да се проследява кой какво изнася, с каква суровина го е направил и т. н.
През последните години просто беше абсолютен хаос. Всеки садеше рози. Тези рози се разкарваха из цялата страна с разни бусове. Някои подписваха документи при предаването, други не подписваха. Розоварни не можеха да докажат входяща суровина и други.
А най-лошото е, че през тези 10 години държавата не се намеси – нито, когато розопроизводителите бяха в нужда, нито, когато дестилериите бяха в колапс. При тези цени не може да се продава розово масло. Все пак пазарът има предел. Нелогично е един продукт да се вдигне тройно за 5 години.
Турция например също е голям производител. Освен това, колкото и да е ценно, уникално и прекрасно българското розово масло, в много случаи то може да се замести. Вместо да произвеждат скъпи линии с розово масло, компаниите в козметичната промишленост го изваждат от линиите и рецептурите си и започват линии с алое, жожоба, лайка и т. н.
- Отрезвяваща ли ще бъде тази година?
- Най-вероятно да. Вече слушам заплахи, че ще се изоставят рози. Това се случи и преди десетина години, когато цветът пак бе много, а цената - ниска. Тогава доста хора действително го направиха. Унищожаваха, изкореняваха и изоставяха насаждения и се стигна до другата крайност.
- Държавата ще компенсира само регистрирани земеделски стопани. Нерегистрираните много ли са?
- Да, много са и е справедливо, според мен, да се компенсират само регистрираните. Защото останалите години наред не са показвали приходите си, нито фактури за количества, не са плащали и данъци.
- Как мислите - ще се случи ли нещо подобно с лавандулата след време?
- Твърде е възможно до година-две. Да не забравяме обаче, че всеки, който се захваща с някакъв бизнес, трябва да си носи и съответните рискове. Първото, което трябва да направи всеки, който тръгне да засажда било то рози или лавандула, е да си потърси пазар. Т. е. да отиде да разговаря с розоварните, да сключи дългосрочен договор и т. н.
Мария ДЪБОВА
