Имах страх, но го преодолях, казва спечелилата 10 медала велинградчанка
ТУНИС. Велинградската плувкиня Моника Трифонова спечели цели 6 златни и 4 сребърни медала на открития международен турнир „Тунис оупън мастърс” в едноименния град до древния Картаген. Двадесет и три държави участваха в силния шампионат, а особено изпитание за Моника бе плуването на 2 км в открити води, с температура на водата 19 градуса. От 134 състезатели (по няколко плувци на серии на всеки пет минути) тя спечели златен медал. Посвети и него, и останалите на покойната си майка.
30-годишната велинградчанка е машина за медали и скоро къщата й във Велинград ще се окаже тясна за тях. Тя е типичен представител на велинградската плувна школа, дала на родното плуване имена като Цветан Голомеев и Соня Дангалакова. Зaвъpшилa e HCA, cпeциaлнocт тpeньop пo плyвaнe. Нейни треньори доскоро бяха Любов и Христо Доксинови в ПК „Чепинец”.
- Моника, поздравления! Сигурно е било голямо предизвикателство да се подготвиш за плуване на 2 км в открити води?
- Да, определено. Много тренировки за издръжливост са необходими за такова плуване.
- Признаваш, че доскоро си имала страх от открити води? Провокиран ли е от някаква случка? И как успя да го преодолееш?
- Не, не съм имала случка. Просто ми беше трудно и страшно да не виждам дъното. Минала година за първи път влязох в язовир, но не се почувствах по-спокойна. Сега плувахме на дълбочина някъде около 10 метра. Но температурата на водата беше 19 градуса. Доста студена.
- Във Велинград ли се подготвяше основно?
- Да, тук. Тук е моментът да кажа, защото не е известно на голям кръг хора, че вече не съм част от клуб „Чепинец”, а се състезавам за столичния „Мастър”. Но се готвя във Велинград. Преди това състезание прекарах страшно много часове на басейна. Трябваше да премина и през много лишения и ограничения… Вечер съм тренирала до 21:30 часа. Ходех предимно вечер, защото сутрин работя. И сега съм щастлива.
- Какво работиш?
- В една болница за рехабилитация. Там съм. Същевременно съм и треньор по плуване.
- Ти си универсален боец. Десет медала! В Кипър през есента бяха шест. Сега обаче сигурно е било по-трудно?
- Доста трудно беше. Толкова дисциплини никога не съм плувала. Досега съм плувала най-много в шест.
- С лекота печелиш във всички стилове, а си и отборен играч. Кой ти е любимият стил?
- Всички стилове плувам, но бих казала, че съм гърбистка. Това ми е любимият стил. А най-малко любим нямам.
- Плуваш от първи клас, но явно си струва въпреки лишенията.
- Със сигурност! Не съжалявам за лишенията, които правя. Обичам плуването и всичко това си струва. Все пак ми остава и свободно време. Тогава обичам да правя разходки с кучето по гората, да се срещам с приятели...
- Кучето как се казва?
- Лора. Пинчерът Лора.
- Сега какво ти предстои?
- Мисля да си дам малко почивка, защото се насъбраха доста състезания и чувствам, че трябва малко да намаля темпото. Организмът ми е изтощен и мисля следващите ми стартове да са в края на лятото или наесен. Разбира се, ако излезе състезание, което си заслужава, ще отида.
- Значи ще имаш време за море? Или за плувец планината е по-подходяща за почивка?
- Аааа, не, предпочитам морето…
- Какво те впечатли в Тунис?
- Нямахме много време за разглеждане на забележиткелностите, но най-много ме впечатли отношението на хората. Толкова мили и гостоприемни… По време на цялото състезание и в трите полудни около басейна беше претъпкано с маси с храна, екзотични плодове, енергийни напитки и вода, а домакините бяха изключително внимателни. Организацията им беше на супер ниво.
Дочо ЧАНЕВ
