Една зима пръстите ми кървяха от студ по грифа, но това само ме накара да свиря още повече, казва музикантът
Александър Савов от Пазарджик впечатли не само журито в „Гласът на България”. Харизматичният певец с топъл глас в отбора на Поли на дуелите отстрани Соня и гледа към следващото предизвикателство - супербитките. В последната неделя видяхме как той отвя всички с Cold на Maroon 5, но интервюто е взето преди това. Препечатваме го от книжното тяло на вестника специално за читателите на сайта ни. Жълтури писаха, че Александър бил бездомник - на базата на дочутото-недочуто от визитката му, че е имал трудни моменти, когато е решил сам да се бори за хляба си и е свирел на улицата. Александър приема това с широка усмивка. С него се срещаме на кафе и в неформалния ни разговор преди интервюто казва, че е задобрял с пеенето и с фокуса върху развитието си след като е променил настройката си към обществото. „Усъвършенствам ролята си информално. Започнах не само да си вярвам, а и да действам повече върху музикални проекти. Знаеш ли, завъртях всичко в живота си около музиката през последните няколко години като цяло”.
Звучи искрено. Така е и след като пускам диктофона.
- Алекс, ти си пожелал да се оправяш сам в живота и явно го правиш успешно. Би ли разказал подробности?
- Преди три години казах на родителите ми, че искам да се оправям сам финансово. Учех социална педагогика в Софийския университет. Бях в трети курс. Работех едновременно с учението, но реших да прекъсна. Беше 2015-а. Спрях да ходя на лекции и започнах да наблягам на работата. Имах нужда изведнъж много бързо да си вдигна нивото на артистизма. Знаех какво искам да направя. Знаех, че искам кариера. Знаех, че искам муза. И затова си позволих да направя този рязък завой.
- Дай да направим един обратен завой и да видим какво беше направил до момента.
- Имах изяви в Пазарджик. През 2014-а участвах на „Плюс фестивал”, бил съм и част от организацията на този фест, бил съм и водещ на културни фестивали, иначе пея от малък. Бях в градския хор на Пазарджик от 8-годишен, а когато станах на 13, спрях. Тъкмо тогава гласчето ми започна да мутира и реших да не го напрягам. Започнах да събирам пари за китара и бях на 15 години, когато си купих един Stagg, втора употреба, направена по подобие на Jackson.
- Jacksonкитара е за сериозен рок.
- Слушах твърда музика тогава. На 17 години започнах да свиря и да пея едновременно. Но не бях много смел, не съм се показвал на никого. На 18 завърших, защото бях тръгнал на училище една година по-рано. И се появявах на разни събития. Бях рок ориентиран. Но с времето започнах да търся мелодичността, нещо, да го наречем условно поп рок. Сега вече си изграждам собствен стил, защото от няколко години пиша. Имам неиздадени песни, които не са малко. В София са ги чували. Даже на сцена в столицата са ги чували, защото там имам не едно и две участия.
- Това ли работеше паралелно с ученето? Да свириш в клубове?
- Не. Докато бях студент, само пеех за кеф и се упражнявах. Е, също и по студентски купони, разбира се. Участвах и в X Factor през 2014-а, но там не ме одобриха. Тогава продължих след кастингите, но не ме излъчиха. Така че никой не знае, че съм бил там. Но пък видях как стоят нещата и това ми беше като една пробна.
- Впечатляващо е как само с една пробна си направил прецизен анализ на това, което ти липсва и си преработил модела…
- Да, различно е да искаш да градиш кариера чрез някакъв телевизионен формат. Там ти показват и историята, докато те снимат, показват за какво се бориш, откъде идваш, как стоиш на сцената… За мен най-важното беше да покажа развитие. Аз съм достатъчно искрен, за да не крия и доброто, и лошото в мен. Толкова ме мотивира и възпитава присъствието ми на голяма сцена, че съвсем естествено започнах да израствам супер бързо. Макар че имах здравословни проблеми. Пречки, които не афиширах в предаването. Но пък минах първите два кръга.
- Наистина ли, не сме разбрали за тях. Поне зад кадър каза ли за тях?
- Само намекнах. Но истинският артист не се влияе от това, защото всичко му е в главата. Дори когато мъдрец ти е пробил венеца и не си чувстваш половината глава.
- За себе си ли говориш?
- Да, това стана на втория етап и беше се инфектирало и ухото, и гърлото. Не се чувствах никак добре. Но екипът видя, че искам да продължа и това за мен не е пречка. И музикалната педагожка ви каза: „Всичко е в главата ти, приятелю!”. И аз репетирах и не дадох на проблема да надделее. Защото пеенето е такова изкуство, че с него можеш да изразиш всякакви житейски ситуации и житейски уроци. Сега съм окей, но знам, че напред ще е доста по-трудно.
- При цялото това напрежение и динамика имаш ли време да се сприятелиш с другите или е просто част от играта?
- Истината е, че на всеки му е дадено време да прави каквото си иска, докато е ангажиран с доста неща. Ние избираме дали да използваме само официалните репетиции или да намерим и допълнително време. Със Соня например двамата поне три пъти сме репетирали самостоятелно извън официално регламентираното време. Сприятеляването си е сприятеляване. Случва се. Но най-важното е да не се отказваме от победата. Защото все пак това е състезание. Но не позволяваме на съперничеството да влиза в личните ни животи. Поне аз не забелязвам някой от останалите да лицемерничи.
- Предстоят супербитките…
- Ще пея песен, която съм пял много пъти на улицата. Сега ще изразя доста от себе си с това парче. За мен то е много интимно.
- Ти усети и жилото на известността. Жълти издания се заинтересуваха от теб. Не им ли се ядосваш?
- Наясно съм, че ако искаш да си разшириш мащаба на изкуството, няма как да не влезеш в жълтите новини. Тези хора са видели визитката ми, в която казах, че съм напуснал дома на чичо ми и леля ми - защото живеех при тях като студент - и съм започнал да се оправям сам. Че съм бил в труден период и, че съм свирел на улицата. Но труден, защото трябваше да се оправям сам. А те писаха, че съм бездомник. Но аз си имам квартира.
– Ти не си казал, че спиш на улицата, а че свириш на улицата, но те са сбъркали глагола…
– Ами да. Реално винаги съм бил на заплата. На половин работен ден, за да имам време да се занимавам и с изкуство. Към последното броя и свиренето на улицата. Разбира се, че това ми е помагало, когато съм бил затруднен финансово, но никога това не ме е издържало, не е било главното, заради което съм свирел там. А защото го обичам. И така го обичам, че дори съм леко мазохистичен. Щото един януари - беше най-големият зимен студ тогава, а бяха ни дали много малки заплати, - си казах, няма да искам помощ от нашите, няма да искам помощ от никого, и реших, просто ще правя това, което обичам. Всички подлези бяха заети, защото всичките улични артисти се бият за тях през зимата. Чичовците с акордеоните не искаха да се колаборираме, а аз не исках да се караме, нито да звучи какофония от инструменти… И свирех на открито, когато не валеше сняг. Но беше толкова студено, че започнаха да ми кървят пръстите. Но това ме провокира да свиря много повече на улицата.
- Историята на музиката познава много известни улични музиканти. Те казват, че това е школа…
–Аз не се занимавам с нищо по егоистичен начин. Аз съм прекалено алтруистичен човек. Изключително обичлив човек съм. Зодия Рак. Обичам да възбуждам красиви емоции у хората. Улицата ми помогна да видя непосредствено как въздействам върху минувачите, които си бяха публика. Беше много яко. Не говоря за това какви пари са ми давали, а за това, че виждах изключително много подкрепа от хора, които са много накефени. И българи, и чужденци.
– Тоест, българите нямат предразсъдъци към уличните музиканти. Е, в Пазарджик малко повече от големите градове може би…
– Абе и там има. Нерядко се намира някой пенсионер, който вика полицията. Но и полицаите се държат тактично. Казват, че ме предупреждават и че следващия път ще ме глобят или арестуват. Но никога не се е стигало дотам.
– Ако беше рапър, щеше да си уредиш сам ареста… Явно гледаш в доста далечна перспектива. Как и къде се виждаш след „Гласът на България”? В група или вълк-единак?
- Знаеш ли, всъщност никога не съм бил вълк-единак. Колкото и да се самоусъвършенствам и да не разчитам на другите да го правят, пътят ни е общ. Приключението ни е общо. И за мен е много важно това приключение да се оцвети с музика. Имам удоволствието и честта да познавам много хора, които са с подобен път на моя. Не говоря само за „Гласът на България”. Нито само за музика. Ние си правим колаборации. Било то за благотворителност или за да представим някакъв вид изкуство. Винаги се случват тези неща, било то с групи или солови изпълнители. Ето сега вече стартирам един проект с няколко музиканти.
- Поп рок или рок?
- По-скоро рок. Макар че вече не може да наречеш нещо в някакъв чист стил. Всичко е прекалено обагрено.
- Кои са ти музикалните идоли към момента?
- Нямам музикални идоли по принцип.
- На кои музиканти правиш „Евала”?
- Слушам всякаква музика, наистина нямам ограничения. Правя „Евала” на много хора, но всички те правят така, че техните слушатели да се впишат в парчето. Било с текст, който вълнува по някакъв начин, било с музика… Много е важен тоя момент. Моментът на връзката между артиста и публиката. Не става въпрос за това да си някаква музикална курва, но искам при мен палитрата от стилове да е много широка. И по много елегантен начин тези стилове да варират и да се преливат. Трябва да пееш за теми, които вълнуват. Аз съм аполитичен, не разбирам от политика, но осъзнавам обществените проблеми и нагласи, старая се да засягам всякакви теми в песните си. Затова избрах и социалната педагогика, защото там по много готин начин се съпоставяха обществото и човекът.
- Един ден може би ще я завършиш…
- Може да я завърша, може и да не я завърша. Може пък да започна нещо с музика. Нищо, че много успели музиканти не са завършили. Аз уважавам образователната система. Това, че реших да продължа информално моето образование, не значи, че отричам формалното образование. Имам моите приоритети и знам какво искам да правя. Аз съм търпелив и искам нещата да се случват по качествения начин. Можех да издам два албума досега, но желая това да се случи в правилния момент и с правилните хора.
- Не каза намери ли конкретна муза? Или тя прелива от една форма в друга?
- Музата се намира във всичко, във всяко едно красиво нещо, във всеки един жест, даже в проблемите. Наслаждавам се на живота, не съм вълк-единак извън системата, аз съм си баш в системата и я чувствам, но когато се вкарам в някакви рамки, които ми пречат, не съм окей. Затова съм избрал този път, с повече трудности, но не обичам да имам дадености наготово. Всеки един ден ми дава муза.
- Сигурно вече много непознати момичета напират да ти стават музи?
- Ами да. Вече започнаха. Момичетата са прекрасни. И момчетата. (Смее се.) Е, не искам да кажа нищо. Аз съм си хетеро, но и момичета, и момчета искат да ми стават музи. Но за мен е най-важно да запазим себе си, да сме земни, да комуникираме, да сме си полезни и приятни. Никога не съм бил фен на някакви игрички, нито искам да ме слагат на пиедестал. Има момичета, които до вчера не са ми обръщали внимание, а сега са ме видели по телевизора и са си казали, този е звезда. И са готови да и паднат в краката. Но това не ме кефи.
Тодор ГРОЗДЕВ
