ПАЗАРДЖИК. Актьорът Анатолий Ставрев от Паталеница е най-новото попълнение на ямболския театър “Невена Коканова”. 23-годишният актьор завърши миналата година НАТФИЗ в класа на проф.Ивайло Христов. Наскоро той участва в кръгла маса на тема “А сега накъде” в рамките на фестивала “Океан от любов” на Младежкия дом.
С младия актьор разговаря наша репортерка.
- Г-н Ставрев, кога за първи път стъпихте на театрална сцена?
- В трети клас на родна селска сцена - в двора на основното училище “Алеко Константинов”. Участвах в постановката “Сън в лятна нощ” на Шекспир, поставена от местната театрална школа “Петровден”, основана от режисьора Христо Церовски. За едно 9-10-годишно селско дете всичко, което се случва на сцената, декорите, осветлението, изпълнителите бе истинско чудо. Изпълних ролята на малко момче от Индия, за което се карат двама от главните герои. Нямах реплики, но гордо се разхождах с огромно наргиле, доста по-високо от мен самия. Спомням си доста комичния си вид - облечен в къси гащенца и огромна чалма на главата.
Тази малка роля ме завърза за сцената
Така е и досега. Първата стъпка на паталенска почва продължи по широката пътека на театъра, където съм и днес. Не мога да си спомня всички шекспирови пиеси, в които играх на импровизираната сцена в училищния двор, но преживяването бе неописуемо. Сега ми идват на ум спектакли - “Много шум за нищо”, “Напразните усилия на любовта”, “Хамлет”, “Макбет”, “Перикъл”, “Зимна приказка” и други.
Имах удоволствието да пресъздам образа на влюбения Ромео в “Ромео и Жулиета” - един от емблематичните шекспирови герои. За моя радост, подготвихме същата постановка със студентите в класа и я показахме на паталенска сцена. Театралната школа “Петровден” на режисьора Христо Церовски и хората в нея ме зареждаха с обич към театъра. Благодаря им от сърце. Защото едно селско момче няма големи възможности да ходи на театър в големия град. Признавам, че театърът за мен е “Петровден”. Школата е началото, което следвам в творческия си път и следвам мечтите си.
- С какво Ви привлече актьорската професия след паталенската сцена?
- Процесът на изграждане на постановката, многообразието в раждането на магията, наречена театър. С качването на сцената всичко започва да ври и кипи - такава емоция няма другаде. В началото е само четенето на текста на маса, после образите заемат местата си и виждаш как нещо ново се ражда буквално пред очите ти. А на сцената се случва истинска магия, която докосва зрителите. Тази е мечтата на всеки артист.
- Какво най-важно запомнихте от своя учител проф.Ивайло Христов?
- Да сме добри хора. След церемонията за приема ни в първи курс на НАТФИЗ професорът ни погледна и каза: “Момичета и момчета, вие изтеглихте, образно казано, късата клечка и вече сте студенти в престижно учебно заведение. Уверявам ви, че за четири години актьори няма да станете. Професията е като занаята, нуждае се от практика, опит и много акъл в главата. То че артисти няма да стенете е ясно, но ще се опитаме да станете хора. Първото важно за актьора е да бъде човек!”.
Той самият е страшно добър, но и строг учител в името на бъдещето на нашата професия. Задаваше ни трудни за решаване казуси, до които сами стигахме. Оставяше ни сами свободно да избираме кое е най-доброто от възможните варианти. И успявахме.
- Какво се случи след Академията?
- Участвах в две представления в столицата. Едното е “Януари” на Йордан Радичков, което играем в театрална работилница “Сфумато”. Подготвихме го в Академията под режисурата на Ованес Торосян. Другото представление - “Последното изкушение” по романа на Казандзакис, с мое участие се игра в Народния театър. В един прекрасен юлски ден ми позвъниха от театър “Невена Коканова” в Ямбол с предложение да стана част от трупата. Гледали са ме на сцена, харесали са играта ми и така. Колегите ме приеха радушно и ме подкрепят. Тази и миналата година в трупата влязоха млади актьори, което радва публиката. В края на април ще е премиерата на “Двубой” по Иван Вазов с режисьор Борислав Чакринов. Моят герой Тихол Чушкаров, по описанието на Дядо Вазов, малък адвокат - един от двамата претенденти за двубоя, движещо действие в пиесата.
Участвам и в постановката на Тони Угренов “Шегата в действие” - компилация от разкази и две малки пиеси на Чехов. Там играя ролята на статистика Иван Огнев от разказа “Верочка” - възрастен доктор и труп (образ по Чеховски).
- За какви роли мечтаете?
- Няма малка и голяма роля, всяка е значима за изграждане целостта на спектакъла. Рано е още да мечтая за значима роля, но пък има малки, изключително привлекателни роли. Друго е ценно в ролята - да пресъздадеш образа така, че той да радва и вълнува зрителя. Какъвто е смисълът на театъра като изкуство. Актьорската професия изисква непрекъснато да се развиваш и да търсиш нови хоризонти за изява.
- Връщате ли се често в Паталеница?
- Да, винаги, когато имам възможност. Обичам родното си село и време за него винаги ще намирам. В столицата също отделям часове за забавление и полезни неща.
Пенка МИХАЙЛОВА
