ПАЗАРДЖИК. На Велики четвъртък, камерната зала на галерия “Георги Машев” отвори врати за изложбата “Икони” на Светлана Гагова. Във втората си експозиция тя показва 35 творби, някои от тях рисувани специално за Великденските празници.
Изложбата може да се види до 21 април.
Бившата учителка е родом от село край град Курск, Русия. Там получава педагогическо художествено образование. Омъжена е за българин, с когото от 1978-а се установяват да живеят в Пазарджик. Тя учителства в основното училище “Св.Климент Охридски”.
Разговаряме с авторката на иконите Светлана Гагова.
- Г-жо Гагова, откога рисувате?
- Откакто се помня, но само за удоволствието от рисуването, и то само за себе си. Никога не съм предполагала, че ще стана художничка и ще членувам в Групата на пазарджишките художници. Това дължа на настояването на художника Константин Анастасов и му благодаря. Не съм участвала в пленери, но това не ми пречи да творя.
Признавам, че Бог ме е дарил не толкова с талант, колкото със способности да пресъздавам картини, пейзажи, образи и икони. Наследила съм ги от баща си Иван, който, макар и шлосер, имаше музикални и художествени пристрастия. Тези способности наследихме и трите му деца.
Бях на 5 години, когато нарисувах първия си пейзаж от селото ми в Курска област. Последваха много други.
Бях на 40 години, когато почина майка ми. Тогава моята по-голяма сестра ми отвори очите за християнството и вярата. Повярвах на думите й, а пред мен се разкри огромния безбрежен океан на духовността. Иначе съм приела светото кръщение още като бебе.
Бог чука във всяко сърце
Отворих моето и се случи чудото. Оттогава интуитивно започнах да опитвам да рисувам икони. Първо български, но не се получи, и продължих с руски. Използвах копирането. Защото само духовници, посветили целия си живот на Бога и църквата, могат да измислят образи и сцени за икони. Признавам, че невинаги точното копиране ми се получава, но много се старая.
- Помните ли първата си нарисувана икона?
- Посветена е на Богородица и макар и несъвършена, я пазя в дома си като скъп спомен. Рисувана е преди 20 години. Продължих търпеливо да се вглеждам във всички детайли на оригинала - образ, ръце, излъчване. С времето се усъвършенствах и започнах да ги подарявам. Някои са изложени за продажба в магазини. Има такива места, които се нуждаят от икони, като тъжната ритуална зала в гробищния парк. Но липсата на средства за материали ме спира да направя дарение. Това се случи в църковна зала на енорийския храм “Света Петка”, където пея в църковния хор. Там отец Димитър Баташки ми осигури дъски за рисуване и сега мои икони красят въпросната зала.
- Какво си мислите, когато рисувате икони?
- Първо си казвам “Бог да благослови дъската”. Вълнувам се, преживявам всеки щрих от образа на светеца. Спомням си думите на Свети Йоан Кристиянкин, руски светец: “Научете се преди всяко дело, което започвате, да искате благословението на Господа. Тогава външно нищо няма да се промени, но отвътре ще усетите очакваната благословия”. Тези поразителни думи важат за всяка наша дейност, дори когато готвим - творим. Когато пък рисувам по време на пости, както сега, Бог помага, а иконите стават все по-хубави. Не всичко, което съм рисувала, ми харесва, но влагам всичко от себе си нещата да се получават добре.
- Имате ли любим светец?
- Серафим Саровски - най-великият светец на Русия, живял през 18-и век. Роден е в моя край - край Курск. Тачи го и го почита цяла Русия.
- С какво рисуваните от Вас икони се отличават от българските?
- Първо, както казах, опитах с българските икони, защото те повече ще се харесват на българите и повече ще се продават. Но не се получи, а това не зависи от мен. При руските е лесно. Радвам се, че мои икони има по света. Една от тях - на разстреляното семейство на последния руски император Николай Втори, се пази в олтара на църквата в Зографския манастир в Атон. Отнесе я мой познат преди десетина години. Щастливата новина, че иконата е в олтара на църквата на манастира, ми съобщи съпруга на дъщеря ми, който посети святото място. Готова е новата ми изложба портрети, която ще бъде открита през лятото. Догодина пък обмислям да подготвя изложба с образи на ангели.
- Освен да рисувате, какво друго обичате да правите?
- Плета различни красоти, решавам судоку, грижа се за цветната градинка пред блока. Но без рисуването не мога. Любовта ме доведе от Русия в България и през 1978-а със съпруга ми се преместихме да живеем в Пазарджик. Обичам вашата страна, тя е моя втора родина. В молитвите ми към Бога еднакво благославям и моя роден край, и България.
Пенка МИХАЙЛОВА
