ПАЗАРДЖИК.„Мулти Култи Китчън“ е един от проектите, с които Пазарджик се присъединява към артистичната програма на Европейската столица на културата Пловдив ‘2019. Той ще се реализира от сдружение „Съюз за независимо творческо общуване“ и Младежкия дом в нашия град през 2018-а и 2019-а. „Знаме” писа за това.
Първото събитие бе културно - кулинарната вечер, посветена на Армения. Проведе се в Арменския културен дом, а домакин бе арменската общност в Пазарджик.
За да си поговорят за страната и да опитат традиционни храни и напитки, бяха дошли хора на различна възраст и от различни етноси - българи, арменци и сирийци. Целта на „Мулти Култи Китчън“ е именно да обединява и сприятелява различните националности. Разбира се, арменците бяха мнозинство.
Срещата бе непосредствена, емоционална и много жива.
- Неслучайно първото ни събитие е посветено на арменската общност. Тази година се навършват 100 години от обявяването на Първата независима Република Армения. Освен това, в исторически план градът ни дължи благодарност на Ованес Съваджъян - телеграфистът на жп гарата, който спасява Пазарджик от опожаряване и населението от заколение – отбеляза Дани Коцева - координаторка на проекта „Мулти Култи Китчън”, на който „Знаме” е медиен партньор.
Тя изнесе интересна презентация, илюстрована с богат снимков материал, за най-ярките символи и факти за Армения - например, че е първата държава в света, приела християнството като официална религия през 301 г., че е
страната на кайсиите, вкусната храна, стария коняк и милите хора,
че величествените руини я превръщат в „музей под открито небе”, а арменската азбука е една от най-старите в света.
На Арарат бе обърнато специално внимание. Това е планината, която присъства навсякъде - от националните и държавните символи до тениските на футболистите, макар днес да се намира на територията на Турция. Според библейската легенда, именно в планината Арарат изплува Ноевият ковчег.
Споменати бяха също така Матенадаран - центърът за древни ръкописи, делото на просветителя и книжовник Мащоц, въздигнат в ранг на светец, каменните кръстове, издълбани върху вулканичен туф (хачкари). Стана дума и за Катедралния събор Ечмиадзин, храмове и манастирски комплекси и, естествено, за арменския Символ на вечността, който често се приема за Знака на Слънцето.
Собствената система за написване на ноти на арменците,
наречена „хазер”, заинтригува присъстващите. Тя се изучава и до днес в страната. А снимките с пищни и изпъстрени с орнаменти и тайнствени символи килими, с които Армения е прочута, бяха истинска радост за окото. През цялото време звучеше автентична и съвременна арменска музика. Говореше се за артисти, музиканти и други местни творци, които са пръснати по целия свят.
Не по-малко завладяваща бе частта за храната. От нея стана ясно колко важен плод за арменците е нарът - че освен на масата, той присъства и в изкуството, архитектурата и дори в доста от местните сувенири. Че световноизвестният кинорежисьор Сергей Параджанов е нарекъл дори филма си, посветен на великия бард Саят Нова, „Цветът на нара”.
Другият емблематичен за арменците плод е кайсията. Предполага се, че преди 3000 години тя е произлязла от тези земи. Римляните дори са я наричали арменска ябълка. Днес в Армения се отглеждат около 50 сорта кайсии. От дървесината се прави традиционният музикален инструмент дудук.
Проследена бе също така историята на арменския коняк. Качествата на арменското бренди, както още го наричат, бяха оценени подобаващо и с дегустация. Както и тези на традиционната храна. А арменската кухня е призната за една от най-древните. Археологически разкопки доказват, че
още преди повече от 2500 години арменците са пекли квасен хляб
Технологията на готвене в тази малка планинска страна често е сложна и трудоемка, а рецептите с мляно месо, риба и пълнени зеленчуци са безброй. Ястията се отличават с пикантен вкус, тъй като любими подправки на арменските домакини са пиперът, чесънът, кимионът и много зелени тревисти растения.
Лични истории от първо лице разказа д-р Екса Бъздигян. Бизнесменът Макс Кумруян разкри тънкостите на майсторлъшките мезета и по-специално на арменската телешка пастърма, която можеше и да се опита. А накрая сръчните арменски кулинарки Гергана и Пепа Хугасян, Кохар Матевосян, Шушаник Вартанян, Лала Джамалян , Екса Бъздигян почерпиха всички с вкусни "Мантъ", "Гата", "Кешкек" ,"Анушабур", "Шекер локмасъ", "Долма". Всички дами на драго сърце
раздаваха семейни рецепти
и тайни от кухните си.
Разнообразието на сервираните ястия беше голямо. Едно от тях съдържаше наситнено пилешко месо, сварено предварително, а след това увито и запечено в тесто от яйца, брашно и зехтин. Накрая полято с вкусния бульон, в която са врели пилето или кокошката и сервирано с още бульон, лимон или изцедено кисело мляко с чесън.
Традиционните зелеви сърми за Нова година също бяха намерили място на богатата трапеза. Плънката им се приготвя от боб, леща, нахут, булгур, лук и подправки. Булгурът присъстваше и в други ястия - например в комбинация с шилешко месо, като това ястие обикновено се полива с разтопено масло и червен пипер. И това бяха само част от солените кулинарни изкушения. Не по-малко вкусни, впечатляващи и майсторски приготвени бяха сладките, сладкишите и другите лакомства.
Мария ДЪБОВА
