Ден след рождената му дата (9 март) наша репортерка разговаря с Венцислав Трифонов.
- Г-н Трифонов, как започнахте да свирите на кларинет?
- Началото е доста любопитно. На 6 години започнах да уча пиано в класа на Елена Комсийска, преподавателка в Школата по изкуствата към читалище “Христо Ботев”. Обикнах инструмента и музиката. Преди да постъпя в шести клас, баща ми Розалин Трифонов ме попита искам ли да свиря на кларинет. Отговорих, че не знам какво е това. А той - скоро ще разбереш. На следващия ден ме хвана за ръка и право при Александър Праков, преподавател по кларинет в същата школа. Така получих първия урок и оттогава продължавам да уча и да усъвършенствам музикалната си култура. Инструментът е доста труден за свирене, но си заслужава. По-късно разбрах защо баща ми сам е избрал кларинета. Като музикант-тромпетист е преценил, че инструментът е изключително богат за извличане на музика в различни музикални жанрове и има бъдеще. И така стана - за което му благодаря от сърце.
- Споменахте, че сте пето поколение музикант в рода си.
- Така е. Прапрадядо ми Тричко от ломското село Трайково е свирил на дудук и окарина народна музика. Той дава началото на рода Трифонови. Прадядо ми Никола до края на живота си не се е разделил с кларинета. Дядо ми Трифон, по бащина линия, владееше до съвършенство 18 инструмента. Мечтая един ден да стана негов последовател. Баща ми Розалин е тромпетист, но заради многото други ангажименти свири само при особени семейни поводи.
- Той Ви насочи към кларинета. Хванахте го в шести клас и какво се случи след това?
- Дотогава бях доста на “ти” с пианото, свирех сериозно класически произведения. Ако трябва да съм откровен, в началото не виждах никаква атрактивност в кларинета заради нужната мелодичност и липсата на съзвучие и акорд. За разлика от богатата хармоничност на пианото. Доста усилия положих да усетя тънкостите на духовия инструмент. Опознах го по-добре в музикалното училище в Пловдив и тогава го обикнах. Заслуга за това има преподавателят ми Митко Боянов. В Музикалната академия продължих да изучавам инструмента в класа на изключителния майстор на кларинета проф.Петко Радев.
- С какво кларинетът е по-различен от другите музикални инструменти?
- Има уникалната способност да свири шепнешком и само изпълнителят чува музиката. Няма друг такъв инструмент. Може да звучи по много различни начини, с възможности за неограничено звукоизвличане, ако го можеш. Най-важното е да усетиш музиката със сърцето си, емоцията да ти идва отвътре, независимо на какъв инструмент свириш.
- Къде и как се вписва музиката на Венцислав?
- Кларинетът ми дава удоволствието да творя в различни форми на музикалното изкуство. От 10 години свиря в оркестъра на музикалния театър “Стефан Македонски” като първи кларнетист. Инструментът идеално пасва на класическия жанр на различни постановки - оперета, мюзикъл и други музикални произведения. Продължителните по време партии правят кларинета важен и необходим. В швейцарския град Цюрих съм свирил солото в мюзикъл, който мина с голям успех. Изявявам се като артист-инструменталист в Народния театър “Иван Вазов”. В момента участвам с диксиленд музика в постановката “Животът е прекрасен”, в главната роля е актьорът Камен Донев. Бил съм солист в Пловдивската и Софийската филхармония и в симфоничния оркестър в родния ми Пазарджик. Участвал съм в майсторски клас по кларинет на Карл Лайстер в белгийския град Гент и в класа на Чарлз Найдих в САЩ.
Прекрасни спомени ме връщат към испанския остров Ибиса в Средиземно море. Там, заедно с барабаниста Борислав Бояджиев - Борче и певицата Теодора Орешенска, ни отведе проектът “Теабо” за популяризиране на българския фолклор с нотки на модерно звучене. В престоя ни от три месеца местни и туристи се насладиха на прекрасната българска народна музика.
- Знаем, че работите и с Владимир Ампов - Графа. Какво Ви свързва с певеца?
- От четири години съм негов сценичен партньор, а познанството ни е чрез диджей Борче. Тримата концертирахме у нас и в чужбина с изпълнение на музика на Графа, кавърите са инцидентни. Работим здраво - свирим, записваме музика. Скоро направихме клип към песента “Квартални джентълмени” - саундтрак на новия сериал по Нова телевизия “Полицаите от края на града”. Графа, като музикант и творец, не стои мирен. В главата му се въртят все нови идеи и успешно се реализират. Което е добро.
- На какво Ви научиха музикалните Ви педагози?
- Не само на майсторство в свиренето. Научиха ни на дисциплина, ред и отговорност. Тук искам да благодаря на учителката ми по пиано Елена Комсийска, която ме запали по музиката, на майсторите на кларинета - Сашо Праков, дългогодишен оркестрант в Пазарджишкия симфоничен оркестър, на Митко Боянов, преподавателят ми в музикалното училище в Пловдив, на Кристина Боева и най-вече на проф.Петко Радев в Академията. Това е човек и музикант - пример за любов и всеотдайност към музиката и студентите. У него всичко е перфектно - обичах да гледам как държи инструмента и свири това, което и аз съм свирил, но да чуя как той го прави. Това беше най-хубавото нещо, което можеше да ми се случи. Уникален кларнетист.
- Миналата година получихте отличието “Сладкопойна чучулига” на местната неправителствена организация “Общество и музика”. Какво е то за Вас?
- Отличието ме изненада приятно. Признателен съм на колегите, оценили моя труд и свирене. Награда, изключително ценна и престижна. Благодаря им.
Носител съм и на голямата награда от международния конкурс “Музиката и земята”, който се проведе през 2007-а в столицата. Радвам се, че съм забелязан като изпълнител. Защото за музикантите няма по-голямо щастие от това.
- Какво е музиката за Вас? Вашето бъдеще?
- Честно да си призная, без музиката по никакъв начин не виждам бъдещето си. Не мога да си представя, че живея, без да свиря. Музиката е моят най-добър приятел, отдушник, спътничка в живота и най-голямата ми любов. Тя е начин на изразяване, нещо, без което не мога. Искам да опровергая народната мъдрост, че музикант къща не храни. Иначе музикантите непрекъснато са на път. Но, както е казал поетът Пеньо Пенев, “човекът е човек, когато е на път”. Нека си пожелаем все по-широки пътища и друмища за развитието на музикалното изкуство и на българската музика.
Пенка МЕХАЙЛОВА
