ПАЗАРДЖИК. Днес от 17 часа в къщата-музей “Константин Величков” ще бъде открита изложбата “Почит към Пенчо Славейков”, дело на столичния музей “Петко и Пенчо Славейкови”. Гостуващата експозиция за големия български поет и общественик ще бъде представена от Здравка Никовска, главна уредничка в “Петко и Пенчо Славейкови”.
Ден преди откриването на изложбата наша репортерка разговаря със Здравка Никовска.
- Г-жо Никовска, какво ще видят посетителите в изложбата?
- В знак на почит към поета, изложбата проследява неговия живот и творчество. Роден е в Трявна на 27 април 1866-а, най-малкият син на Ирина и Петко Славейкови. На 16-годишна възраст напуска родното си място завинаги. Но споменът за красивата природа и величието на Балкана по-късно претворява в поемата си “Кървава песен”. Част от таблата са посветени на студентските години на Пенчо Славейков в Лайпцигския университет в Германия. Там от 1892-а до 1898-а изучава философия и литература. Множество снимки илюстрират моменти от студентския му живот.
- В кой период поетът пише епическите си поеми?
- Още е студент, когато излизат от печат прекрасните му произведения “Ралица”, “Бойко” и “Неразделни”. В тези години свързва творчеството си с литературния кръг “Мисъл”. В него членуват д-р Тодор Кръстев - наш философ и критик, големият поет Пейо Яворов и писателят Петко Тодоров. Те издават списание “Мисъл”, което излиза до 1910-а.
- Как е илюстрирана любовта на Пенчо Славейков и Мара Белчева?
- Двамата свързват живота си през 1903-а. Поетесата Мара Белчева е муза и спътница в живота на Пенчо Славейков. Любовта на поета към любимата му е изразена в писмата до нея, събрани в нарочна книга, до която посетителите ще се докоснат. Тя е оригинал. Показано е фототипно издание на едно от най-оригиналните му произведения - “На Острова на блажените”, “Сън за щастие” и други издания, свързани с творчеството на поета. Представена е дейността му като поддиректор и директор на Народната библиотека в София от 1901-а до 1910-, когато е уволнен.
- Как продължава животът му след това?
- През август 1911-а, огорчен, той напуска България и с Мара Белчева се установяват за три месеца в Рим, а после в хотел “Бела виста” в малкото италианско градче Брунате. Там на 28 май 1912-а си отива от този свят, едва на 46 години. Погребан е в гробището на Брунате, а девет години по-късно тленните му останки са пренесени в Софийските централни гробища. Всяка година на рождената му дата - 27 април, посещаваме гроба и поднасяме цветя.
- Какви оригинални експонати за Пенчо Славейков се пазят в къщата-музей “Петко и Пенчо Славейкови”?
- Музеят е създаден от племенницата на поета Светослава Славейкова. Официално е открит на 1 юли 1951-а. Сред оригиналите е първият бастун, ползван от Пенчо Славейков, след като измръзнал на леда на река Марица и боледувал тежко. Запазени са уреди за масаж на ръцете, тоалетен прибор, подарен от братовчедка му Нина Вълнарова.
Ценни експонати са книгите и ръкописите му с поправки върху тях. Сред оригиналите са бюрото му, мастилницата, писалката и пишещата машина, подарена му от посланика на Италия у нас. На тази машина той пише в последните години от живота си. Богатата му библиотека съдържа 6 хиляди тома книги на 9 езика. От тях около 1800, събирани в Лайпциг, се пазят в музея.
- Защо жителите и гостите на града трябва да видят изложбата за Пенчо Славейков?
- За да си припомнят моменти от живота и поетичното творчество на един от големите български творци. За съжаление - позабравен. А не бива да забравяме умовете на българската нация.
Изложбата може да бъде посетена до 27 април.
Пенка МИХАЙЛОВА
